Читать «Пет мили» онлайн - страница 12

Подозираше ме. Колко още, преди играта ми да приключи? Колко още, преди да ме разкрие?

Не ми остана време да размишлявам над това, тъй като Джейс нахлу в банята с купчина дрехи, която носеше на ръце.

— Хей! — Извиках, като грабнах една от хавлиите и я притиснах към гърдите си.

Джейс се усмихна лукаво — нещо, което правеше доста често напоследък. Животът го беше предал. Аз го бях предала. Не го бях виждала да се усмихва от доста време.

— Сега си скромна? — попита, хвърляйки дрехите върху плота в банята. — Взех ги за теб снощи. Идвах да ти ги донеса, когато реши да посетиш приятелчето си.

Взрях се в очите му, опитвайки се да разбера колко точно знаеше. Колко ме подозираше.

— Благодаря — отвърнах немощно.

Той пристъпи към мен, принуждавайки ме да се отдръпна назад, докато задникът ми не се опря в студените плочки на стената зад мен.

— Как е Елиът? — попита бавно, очевидно наслаждавайки се на мъчението ми.

Подскочих, когато чух името му. О, господи! Не отвърнах. Какво можех да кажа?

— Днес си изключително мълчалива, Сами — каза той, като прокара кокалчето на единия си пръст по влажната ми буза. — Изчерпаха ти се лъжите ли?

Потръпнах и преглътнах с усилие. В този момент ми напомняше за Дорнан, което беше трудно за понасяне.

— Гадже ли ти е? Дилър? Какво?

Пак не отговорих.

— Затова ли отиде там? Защото спиш с него?

Поклатих глава.

— Не. Но си го правила. Сигурен съм.

Не си направих труда да му отвърна. Подскочих, когато удари ръцете си от двете ми страни на стената, сполучливо затваряйки ме в капан.

— Сами! — извика, карайки ме да се свия от страх. — Това даже истинското ти име ли е?

— Да — отвърнах едва-едва.

— Погледни ме — заповяда той. Срещнах погледа му неохотно, а една голяма сълза се търкулна от окото ми и падна на бузата ми.

— Джейс? — казах тихо.

— Да, Саманта?

— Плашиш ме.

— Ха! — отвърна горчиво. — Баща ми ти забива нож в бедрото и те зарязва да кървиш до смърт. Брат ми се опитва да ти влезе в гащите, докато си предрусана с отровена кока, а ми казваш, че се плашиш от мен?

Загледах се в него, благодарна, че сълзите ми бяха спрели. Беше ми студено, тъй като стоях единствено по влажна кърпа, притисната към гърдите, а в гърба ми се опираха хладните плочки.

Извърна поглед първи, обърна се рязко и се отправи към вратата.

— Обличай се — каза, забивайки пръст в купчинката дрехи върху плота.

* * *

Един час по-късно стоях на стол на покрива на клуба, а слънцето напичаше вече туптящата ми глава. Погледнах надолу към облеклото, което ми беше избрал Джейс — розова тениска с дипли отпред и семпла черна пола. Не ми даде сърце да му кажа, че тениската беше горнище на пижама. Може и да изглеждаха случайно избрани, но колкото повече се вглеждах в двете момичета седящи до мен, толкова повече се убеждавах, че беше избрал дрехите ми с цел. Правеха ме да изглеждам млада, невинна и небрежна — в ярък контраст с Бети и Вероника, с тежкия им грим, прекалената очна линия, малките потничета и тесните черни панталони.

Бети и Вероника — момичетата от партито на Макси, чиито имена не можех да си спомня — представляваха смесица от ужас и предизвикателство, заковани на столовете си от Джаз и Дони, които стояха на стража зад нас. Дорнан беше застанал до ръба на покрива и наблюдаваше крайбрежието на Венис с пистолет, натикан в задната част на дънките му. Стоеше така вече от петнадесет минути и знаех, че го правеше нарочно. Караше ни да се страхуваме. Искаше да види коя ще се пречупи първа.