Читать «Пет мили» онлайн - страница 15

Той премахна оръжието от слепоочието ми и го потупа по крака си, прехапвайки устна. Хвърлих бърз поглед към Джейс, който видимо се беше успокоил, когато оръжието беше далеч от главата ми. Ако в момента в мен не се взираха цял куп байкъри, щях да се усмихна.

— Застреляйте ги и двете — каза Дорнан, посочвайки небрежно към момичетата.

— Чакай! — Джейс протегна ръката си напред, избута баща си настрани и започна да му говори оживено. Джаз и Дони чакаха търпеливо с пистолети, прицелени към момичетата, докато те ревяха и покриваха главите си с ръце.

Сякаш това щеше да спре куршумите.

Дорнан и Джейс говориха още няколко минути, преди Дорнан да се върне при нас.

— Освободете ги — каза и посочи към момичетата.

— Какво? — изрева Джаз.

— Чухте ме — повтори Дорнан със смъртоносно спокоен глас. Твърде спокоен. — Освободете ги. Веднага.

Дони се намръщи, но натика оръжието в джоба си и хващайки двете момичета за раменете, ги издърпа на крака. Докато подминаваха набързо покрай Дорнан, той прочисти гърлото си съзнателно, карайки Дони да спре момичетата на място.

— Моля те, не ни застрелвай — изскимтя блондинката, отпускайки глава.

Дорнан постави ръцете си от двете страни на главата й и я повдигна нагоре, за да го погледне в ужасяващите очи.

— Ако кажете на някой, че сте били тук, ще ви открия и изкормя като шибани риби, ясен ли съм?

Тя закима трескаво, а дългата й руса коса се спусна пред очите й.

— Не те чух? — каза Дорнан, като прокара пръсти през косата й и дръпна рязко.

— Да — изпъшка момичето. — Обещавам, че няма да кажем и дума.

Погледна към брюнетката в очакване и повдигна вежди.

— Никога няма да кажем — закима тя бързо. — Заклевам се в живота си.

Той се усмихна и пъхна цигарата отново между зъбите си. Посочи на Джаз и Дони с палец към вратата.

— Изхвърлете ги отвъд портата. Не искам никой да тършува из шибания ми клуб.

Братята избутаха момичетата към вратата и поеха по стълбището, където бързо изчезнаха от поглед.

Оставяйки мен, Дорнан и Джейс на покрива.

Възхитително.

Дорнан върна погледа си върху мен.

— Рикардо, а? — каза, присвивайки очите си.

Кимнах бавно.

— Да.

Потърка брадичка замислено със свободната си ръка.

— А, Джейс, ти смяташ, че колумбийците имат нещо общо с убийството на Чад?

Джейс изглеждаше бесен.

— Говориш за това пред нея?

Той присви рамене небрежно, като пусна фаса си на земята и го размаза върху бетона с петата на ботуша си.

— Сами знае какво се случва с момичетата, които не слушат — отвърна зловещо той.

Размърдах се неудобно на мястото си, чудейки се дали вече можех да стана.

— Какво се случва с момичетата, които не слушат? — попита Джейс баща си, а очите му продължаваха да се взират в моите.

Дорнан просто се засмя.

— Хайде, синко — каза, пляскайки бузата на Джейс, — знаеш чудесно какво се случва с момичетата, които не слушат.

Джейс стисна зъби, а юмруците му се свиха толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

Шеста глава

Момичетата бяха изхвърлени най-безцеремонно през предната порта, а аз бях пришпорена (добре де, завлечена) надолу по стълбите и по коридора от Дорнан. Не беше ясно дали разпитът ми беше приключил, или просто сменяше местоположението си, но поне момичетата бяха извън клуба и можеха да избягат много, много далеч.