Читать «Краят на империята» онлайн - страница 52

— Ще натоварим на корабите най-ценните си стоки и притежания, ще ги заредим, ще вземем и шлепове с допълнително гориво и ще се отправим на еднопосочно пътешествие — продължаваше Айда. — Разказват, че някои войводи вече са убедили племената си да го сторят и наистина в съвета има доста опразнени места. В края на краищата нали се твърди, че ние, ромите, не сме от човешките светове.

Тя поклати глава и се върна към по-непосредствени въпроси.

— Но това е за по-нататък, след като убием негодника, дето се самоопределя за император. Ето какво е положението при нас ромите, Стен. Дойдохме да служим на звездата на свободата. Което, поне за момента, означава на теб и твоите съюзници. Ако нещата се променят, ще обмислим наново позицията си.

— Благодаря ви — отвърна Стен. — Приемам.

— Освен туй — обади се Килгър, без да откъсва поглед от пейзажа пред него, — получихме сведения от Уайлд. Той предлага да кацне, но аз му рекох засега да стои на орбита. Не знам дали да не избързаме с преговорите с краля на контрабандистите.

— Ще пратим някой от борите да го вземе с неговия кораб. После ще се съберем да обсъдим тактиката.

Той се облегна назад в креслото.

Силите на бунтовниците се множаха.

— Имам нещо, което бих си позволил да определя като план — поде Стен. — Или поне зародиш на план.

Седемте същества, които го слушаха, изглеждаха като джуджета в огромната банкетна зала на Ото, която спокойно можеше да побере две хиляди бори.

Залата би задоволила и най-критичните викинги в представите им за Валхала, въпреки че покривът не бе изработен от бойни щитове и наблизо нямаше кози с издути вимета. Полупрозрачният покрив бе покрит с наскоро навалелия сняг. Четири огромни камини, които изглеждаха, сякаш могат да приберат такткораби, всъщност бяха приютили трепкащи светлини, а захранваните с АМ2 радиатори отзад изпускаха истинска топлина.

Дебели килими покриваха застлания с плочи под, по стените висяха различни военни трофеи. Мебелите — дълги маси и пейки — изглеждаха масивни като всичко останало в залата. Абсолютно необходими, когато ставаше въпрос за разпалени сборища на борите.

Това беше предварителна среща за очертаване на бъдещата стратегия и като такава бе напълно лишена от алкохолни напитки (макар че Ото доста често поглеждаше замислено към неговия огромен ловджийски рог за стрег и буренцето със същата отровна смес, поставено на една съседна маса). Присъстваха Фрестън, който представляваше малката армия на Стен, Айда, Уайлд, от когото се очакваше да запознае останалите контрабандисти с плановете на Стен; Ото, вече освободил поста Главатар на борския съвет, за да служи като наемен войник под предводителството на Стен; Килгър и Синд, както и съветничката на Стен, Рюкор. Никой, с изключение на Синд и Алекс, не знаеше за сър Еку и че манабийците вече бяха част от конспиративната сила, решила да свали Императора. Рюкор щеше да докладва каквото сметне за нужно на Еку, който бе на Сейличи и трябваше да остане в тайна, че е обвързан със Стен.