Читать «Краят на империята» онлайн - страница 50

След което уловиха сър Хони за лакътя и го отведоха доста грубичко.

— Дали ще играе с нас? — попита Марл.

— О, да — отвърна Алекс, докато насочваше гравишейната към мястото, където се бе разположила неговата група. — Ще поседи в килията увесил нос и замислен над необещаващото бъдеще и кат’ му дойде акълът, ще заиграе. Шпионите, дето се провалят, рано или късно се хващат на въдицата. За по-сигурно борите ще му пуснат записи на хора, дето викат, сякаш ги одират живи или ги карат да слушат политически речи. Виждаш ли, Марл, това също е полезен урок. Първо ти показах колко е хубаво да си търпелива. Сега, кажи ми, малката, ти вярваща ли си?

— Не, сър. Но семейството ми беше.

— Тогаз притчата ще ти се понрави. Виждаш ли, имало един човек. Не бил беден, нито пък богат. Но живеел в скапана къща и нямал мангизи да си вземе по-голяма. Един ден чул за един мъдрец. Много, мноого мъдър. И решил да се посъветва с него. Чакало го доста път, но нашият човек се изкатерил на планината и рекъл: „О, велики човече, какво да сторя? Къщата ми е скапана и не мога да я търпя.“

А мъдрецът отвърнал: „Имаш ли крава?“

„Крава?“

„Мда, крава.“

„Имам кафява херфордска.“

„Вкарай я в къщата.“

Мъдрецът отказал да каже повече, колкото и мъжът да му се молил и плакал. Накрая се върнал, па като помислил за цялата мъка по пътешествието, взел, та вкарал кравата да спи при него. И къщата му станала още по-вмирисана. След време не можел повече да търпи и пак се отправил на път към мъдреца. Намерил го и му се оплакал. А мъдрецът помислил малко и рекъл: „Имаш ли коза?“

„Коза?“

„Аха, коза.“

„Имам коза.“

„Вкарай и нея в къщата“.

Тоз път мъдрецът отказал да каже нещо повече. И тъй човекът се върнал, помислил, помислил, та вкарал и козата в къщата. И сега вече съвсем не можел да я понася, щот станало много тясно. Та взел и отново се върнал при онзи мъдрец да му поиска помощ и рекъл — имах скапана къща, а сега с таз крава и козата стана съвсем нетърпимо. А мъдрецът му рекъл:

„Имаш ли кокошки?“

„Кокошки?“

„Аха, кокошки“.

„Мда, имам кокошки“.

„Вкарай ги в къщата. Ако имаш патици, гъски, прасета, вкарай също и тях“. И колкото и да му се молил мъжът, мъдрецът не рекъл нищо повече. Тогаз мъжът се върнал у дома и пуснал вътре всичките си животни. И станало не само по-лошо, а съвсем нетърпимо. Толкова било тясно, че нямало място за него. Тръгнал той на път и намерил мъдреца.

„Не мога да понасям повече! — рекъл му. — Къщата ми е толкоз натъпкана с животни, че няма място за мен. Помогни ми най-сетне!“

А мъдрецът отвърнал:

„Иди у дома и изкарай всичките животни навън.“

И това било всичко.

А мъжът се върнал у дома, извел животните и знаеш ли какво открил?

— Че все още има скапана къща?

— Но поне не е пълна с животински фъшкии!

Марл го гледа доста дълго. Беше я предупредил.

Трябваше да го очаква. Но…

— Какво общо има това с търпението?

— Слуша ме внимателно, нали?

Синд бе първата, която забеляза гравишейната, докато се снижаваше към черния път пред тях.