Читать «Краят на империята» онлайн - страница 51

— Свърши, нали? — попита натъжено Стен.

— Аха. И без това беше време да се прибираме, след като ни свършиха запасите от стрег. Но все още имаме три консерви с пастет от аншоа в неприкосновения запас. Можем да останем още седмица. Сега обаче ще трябва да обясняваме на всички защо сме изгорели на места, където никой не хваща тен, докато се катери по скали.

— Ще обясним, че сме се учили да караме ски голи. Но по-добре да не ни питат.

Стен придоби сериозен вид.

— Благодаря, Синд. Пет дни, а ми се иска да имахме още пет пъти по пет. Това ще е нещо, което ще помня през идните седмици. Когато нещата загрубеят, хубаво е да знаеш, че не всичко на този свят е лудост.

Вместо отговор тя го целуна.

Стен я притисна към себе си. Докато гравишейната се приземяваше, на никой от двамата не му хрумна, че може да им се случи отново.

Очакваха само Алекс. Но на предната седалка до него се бе настанила Айда. Беше още по-дебела от последния път, когато Стен я бе виждал, и шарената й рокля изглеждаше по-скъпа. Очевидно нейното семейство все още стъпваше здраво на краката си, след като я бяха оставили да бъде техен вожд — войвода.

Макар че беше дебела, тя скочи от гравишейната с необичайната лекота, която помнеха от годините в „Богомолка“.

— Гледам и двамата сте потъмнели — бяха първите й думи. Тя огледа Синд от глава до пети. — Значи ти си неговата.

— Не зная — отвърна Синд. — Какво е „неговата“?

Стен побърза да се намеси:

— Айда, откога се месиш в живота ми?

— Винаги съм го правила, глупако. Но не беше достатъчно умен да го разбереш.

— Брей.

— Изглежда свястно момиче — продължи Айда. — Бива я за компания. Мъжът не бива да спи сам. Нито пък жената.

— Май станахме твърде сантиментални — обади се Килгър. — Ще взема да се просълзя, докато летим назад.

Айда се подсмихна на забележката на Килгър.

— Като оставим настрана приветствията — рече тя, — дали да не се махнем от този проклет сняг и да идем някъде на топло, където да поговорим?

Четиримата се качиха и Килгър насочи гравишейната обратно към замъка на Ото, където се бе настанил Стен. Айда — която естествено не предложи да седне отзад и да пусне Стен на предната седалка — се обърна и го погледна.

— И така. Май дойде време да се сложи край на глупостите с Императора?

— Хващаш бика за рогата, а? — попита Стен.

— Когато ножът опре до кокал. На ромите отдавна им е писнало с всички тези закони и същества с техни граници, които водят войни заради някаква отрепка, величаеща се като император. Поне преди го смятаха за някой, дето е с разсъдъка си. Но ние, ромите, знаем добре, че не можеш да служиш на свободата със закони и огради. Неведнъж сме го обсъждали на племенни сборища. Тази империя вече ни отесня. Време е да хващаме пътя.

— Накъде?

— Отвъд — тя махна с ръка към тавана. — Отвъд Империята, отвъд границите, до които се простира. Където ще потърсим богатства и същества, които дори не можем да си представим. В тази малка империя вече трудно се диша.

Стен внезапно бе споходен от видението на вихрещи се, непознати галактики и системи, които шепнат примамливи слова, вместо тази безкрайна поредица от войни и кланета. Отвъд. Това привлече душата му като магнит.