Читать «Краят на империята» онлайн - страница 54

— Тъй-тъй — потвърди Алекс. — Онзи момък здравата се е залостил в проклетия си замък. Истинска крепост, дето едва ли лесно се превзема.

— Съгласен. Трябва да го прогоним на открито.

— Ами успех — рече насмешливо Уайлд. — Само че той не е станал това, което е, само защото е правил каквото другите искат от него.

— Въпреки това ще се опитаме. Трябва да го изкараме някъде, където да го заловим. Озове ли се на открито, ще е по-лесен за удряне.

— Съгласна — кимна Айда. — Само ако ми кажете как точно ще накарате Императора да излезе от хубавата си уютна черупка.

— Рюкор?

— Ще стане, ако успеем да го унижим и засрамим — обади се Рюкор. — Първо вашите благородни същества ще нагласят сцената. Ще направят така, че силите му да станат за посмешище. Ще изкарат генералите и адмиралите му некомпетентни. Всеки път, когато спечелите някоя битка, медиите ще я отразят. Новината ще се разпространява на две нива. Първото е откритото. Ще трябва да кажем истината, дори ако е болезнена. Ако имаме късмет, Императорът ще играе по нашата свирка, дори когато се опитва да използва своята пропагандна машина. Една от малкото слабости, които е проявявал през годините, е постоянно нарастващото му его. Ако някой го подлага на съмнение, погледнете глупостите, които свърши в Алтайския куп. Егоманиаците, също като властолюбците, никога не се задоволяват с постигнатото. Да се надяваме, че хората на Императора ще прераздуват успехите му. Тази методика се нарича Голямата лъжа и се смята, че ако прибягваш до нея, слушателите могат да подлагат на съмнение размерите, но не и същината. Това може да е вярно, ала не и в случаите, когато участниците в този процес са подлагани на стриктен контрол. Всеки път, когато надуят фанфарите за поредната неистина, някой ще ги изобличи — използвайки в противовес само истини. Така в края на краищата цялата информация, свързана със създателите на Голямата лъжа, ще се подлага на съмнение и ще се отхвърля — точно каквото искаме да направим с Императора. Но нашата страна трябва да казва само истината.

— Което малко ме плаши — рече Алекс.

— Не се тревожете, мистър Килгър. Тези неща важат само за бялата пропаганда — историите, произтичащи от нашата страна. Сивата и черната… при тях все още ще трябва да се опитваме да надлъжем самия Император.

— Не знам дали ще може, ама съм готов да опитам.

— Та за черната пропаганда — продължи Рюкор, — за която спомена одеве и Стен. Ще се заемем с разпространяването на ужасяващи слухове. Ще твърдим, че императорът въобще не се е завръщал. Ако успеем да го накараме да напусне Аръндел и да присъства на някоя битка, ще пуснем слуха, че е загинал по време на битката. Ще разказваме също, че е умопобъркан, че е недъгав. Ще се опитаме да играем с най-лошите човешки страхове.

— Това са дреболии — подхвърли Ото. — Императорът е боец. Не го е страх от слухове, разпространявани по задните улички.