Читать «Краят на империята» онлайн - страница 49

Хони пребиваваше от известно време в съзвездието Лупус, работейки под прикритието на купувач и износител на местни произведения. Дори самото прикритие не беше кой знае колко оригинално.

Контраразузнаването на борите естествено бе в течение на повишения интерес. Също както тяхното Външно бюро шпионираше всеки. Повечето агенти, които Хони използваше, бяха бори, а дори да имаше хора, предпочиташе да са местни. Само началниците им идваха отвън — груба грешка, по преценка на Килгър. Шефът на местната операция трябваше също да е бор, а неговият началник да действа на сигурно зад стените на посолството.

Но Императорът не вярваше на никого, нито Пойндекс. В съзвездието Лупус имперското посолство бе убежище на некадърници и службогонци.

Местните агенти докладваха на Хони. Предаванията и пратките им естествено се следяха, прихващаха, копираха и после връщаха на първоначалното си място. Единственото, на което борите все още не бяха сложили ръка, бе самият Хони. Не че полагаха големи усилия да го открият — технически погледнато. Империята и борите бяха все още съюзници, макар че Императорът се отнасяше с подозрение към съзвездието Лупус, също както и към всеки, който някога е бил в контакт със Стен.

На Килгър му бяха нужни само няколко часа в централата на борското разузнаване, за да проследи начина на действие на имперските шпиони и да установи програмата им. Докладите се изпращаха на ден X, когато шпионинът имаше какво да съобщи. Отговорите пристигаха в ден Y, на място Z, различно от мястото на оставяне на доклада, колкото имперските шпиони да си мислят, че спазват правилата на играта.

А сега да открие шефа. Килгър оперираше според аксиомата, че какъвто слугата, такъв и господарят. Едно широкообхватно проследяване на ефира доведе до засичането на излъчвания, насочени към известна имперска база в покрайнините на Вълчите светове. Емисии, които бяха уловени, записани и разшифровани.

Което отведе Килгър в апартамента на Хони.

— И тъй — приключи Килгър, — тъй кат’ докладът ти за скиторещи из Вълчите светове имперски моряци е стигнал до предназначението си, твоят господар ще се разтревожи. Ще иска по-подробен доклад, нъл тъй?

— Искате да стана двоен агент?

— Не. Искам много малко. Една чашка, късче пушена сьомга, не по-голямо от твоето его. Не ме интересува за к’во шпионираш, за злато или за знамето, или си имаш твои причини. Сега ще работиш за Алекс Килгър.

— Няма да стане — възрази Хони. — Не смятам да преминавам на страната на предатели. Нито да прикривам теб и Стен. Сигурно искаш да седя тук и да пращам съобщения, че този загубен район е верен на 152 процента на Императора и че никой не е виждал Стен, никой не е чувал за него и са готови да плюят на гроба му, ако се появи.

— Два въпроса, друже. Първо, не искам да лъжеш за Вълчите светове. Напротив. Ще казваш, че ти трябват повече агенти. Нека пратят отряд, ако щат и взвод, да пратят толкоз, че да не можеш ги изброи. Второ, ще помагаш на мен. Ще ме слушаш и ще правиш точно каквото ти казвам. Разбрано? Или още не ми вярваш? Мистър Паин, ще дойдеш ли? Можеш да вземеш тоз момък с теб. Друг път пак ще си поговорим с него.