Читать «Краят на империята» онлайн - страница 30

— В момента Дюсейбъл е дебела и сочна система, нали?

— Да, Ваше Величество.

— Ще ви направя разпределително депо за АМ2. Което означава, че ще можете да ги дерете както си искате.

— Ваше Величество, позволете да изразя несъгласие. Добропорядъчните граждани на Дюсейбъл…

— Стига, Кенна. Ако не крадяхте, щях да се изпълня с подозрения. Не забравяй, че ви преотстъпих огромно богатство. Направих ви перла в моята корона. Време е да се разплатим за това. И уредете въпроса с вота.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, сир.

— Това не е достатъчно. Ако трябва, ще крадеш. Ще трошиш ръце. Искам послушен парламент. Поне докато получа каквото очаквам.

— Смятайте го за свършено, Ваше Величество.

— Блейк.

— Да, сир?

— Нали ти работиш с Пойндекс по онази върховна жрица? Как й беше името?

— Зоран, сър. Върховна жрица на Култа към Императора.

— Тъкмо за нея ми е думата.

— Да, сър. Аз отговарям за нея.

— Какво става? Очаквах досега да сте ми поднесли няколко божествени глави на тепсия. Трябва на всяка цена да подобря имиджа си пред невежите маси. По дяволите, погледни какво става. Навсякъде бунтове. Това е лошо за бизнеса. Няколко храма, вдигнати в моя чест, ще възстановят вярата в икономиката и ще разсеят опасенията от депресия.

— Честно казано, сир, досега нямах голям успех с тази жена. Или отсъства, или говори пред някакви тайни кръжоци. И непрестанно се кикоти. Чудя се дали не е побъркана.

— Не бих се усъмнил, Блейк. Луда е като бясна лисица, но е по-умна от повечето хора в тази зала. Кажи й, че ми писна да наливам средства в нейната организация, без да получа нещо в замяна.

— Вече й го обяснявах, сир. Съвсем простичко.

— Хм. Тук ми мирише на нещо. Добре. Забрави я. Пратете я в изгнание, или нещо от тоя род. Кажи й, че е време да се съсредоточи върху Сферите. Нека Пойндекс й измисли някаква награда. Нещо бързо и безболезнено. После се разберете със заместника й. Ако и с него не стане, продължавайте надолу по йерархията, докато откриете подходящ човек. Разбери се с Пойндекс. Той знае какво имам предвид.

Вратата се отвори със свистене. Влезе Пойндекс — по лицето му личеше, че носи лоши новини.

Вечният император незабавно нареди на останалите да опразнят помещението. Беше направено.

— Сядай.

Пойндекс се подчини, но приседна на крайчеца на стола, с изправен гръб, изпълнен с внимание. Императорът извади от бюрото си бутилка скоч. Наля си и изпи чашата на един дъх. Не предложи от уискито на Пойндекс.

— Добре. Този път какво е станало?

— Стен, сир.

— Предположих. Какво за него?

Пойндекс се наведе напред. Личеше си, че е силно объркан.

— Сир. Хората ми проследиха всички възможни връзки за повече от сто години назад. Изровихме какво ли не. Но никой не знае нищичко за него. Дори подложихме някои на мозъчно сканиране. Очевидно ги е подготвял със специалисти. Изглежда, сякаш този Стен не е имал нито един приятел в цялата Империя…

Императорът подсвирна, сетне си наля нова доза и я гаврътна. Пойндекс отбеляза мислено, че лицето му е подпухнало и под носа му има малка червена пъпка.

— Това не подлежи на сканиране — заяви Императорът. — Дори последният нещастник в Империята има поне един приятел. Негодниците се подушват отдалече. Особено негодниците.