Читать «Краят на империята» онлайн - страница 29

— Промени „невинни граждани“ на „ограничен брой случайни жертви“.

— Благодаря ви, сир.

— Освен това искам да им подпалиш фитила.

— Как по-точно, сир?

— Лесно. Ефирът принадлежи на Империята. Следователно и на мен. Информирай онези журналисти, че ще им отнема лиценза, ако не започнат да ми играят по свирката.

— Да, сир…

— Звучиш ми неуверено. Какво още ги безпокои?

— Те са изплашени. Боят се дали Стен няма да нападне и тях.

— Няма проблем. Андърс.

— Да, Ваше Величество?

— Събери всички резервни кораби и войници. Искам да разположиш постове около големите спътникови предаватели. И муха да не може да премине през тях, ясно?

— Да, сир. Но нямаме толкова много свободни кораби, а и нали трябваше да направим доста съкращения на бюджета и да помогнем на по-слабите ни съюзници. Частите ни са разхвърляни на огромни разстояния…

— Намери ми хора, Андърс. Просто ми намери.

— Да, сир.

— И още нещо.

— Сир?

— Не съм забравил ролята на твоята фина италианска ръка в провала със станцията.

— Така е, сир. Поемам цялата отговорност.

— Млъквай, Андърс. Искам да помислиш за някой хубав пост, където да те пратя, когато всичко това приключи. Някой остров, например. По-студеничък да е. И да е малък. Не повече от километър. А сега се захващай за работа.

— Веднага, Ваше Величество!

— Уолш.

— Сир?

— Какво е положението с данъчната ставка върху АМ2?

— Не съм сигурен, че разполагаме с достатъчно гласове, за да я прокараме в парламента, сир.

— Къде е пречката?

— Чернобанковците възразяват, че покачването на ставката е в противоречие с дадените от вас обещания.

— Голяма работа. Те непрестанно нарушават обещанията си. Защо да не го правя и аз? Такава е политиката. Само лъжи, проклети лъжи и нищо друго.

— Да, сир. Но те не разсъждават така сега, когато получиха независимост. Предлагаме АМ2 по специални цени на всички, които се съгласят да станат наши суверени в пределите на Империята.

— Помня, естествено. Но не съм забравил също така, че аз съм този, който държи ключа от трезора. Аз съм единственият доставчик на АМ2. Следователно аз определям цената.

— Да, сир. Зная това, сир. Но депутатите непрестанно се оплакват от недостиг на средства.

— Кажи им, че не са нито първите, нито последните. Защото така или иначе ще има увеличение. Хазната ми е опразнена. Не изпитвам доверие към тези хора. По дяволите, цялата тежест е легнала върху мен. Без мен няма да просъществуват и ден. Трябва да го знаят от времето, когато са били под гнета на Тайния съвет.

— Истина е, Ваше Величество, но чух да се шушука из залите, че май нещата не са били чак толкова зле, докато вас, ъъ, ви нямаше и управляваше съветът.

— Не се тревожи заради някакви сплетни из кулоарите. Кенна?

— Да, Ваше Величество?

— Искам да помогнеш на Уолш за тази работа.

— С удоволствие, сър. Както винаги.

— Искам, когато опре до гласуване, Дюсейбъл да ме подкрепи. Искам голямо мнозинство. Нека гласуват анонимно, ако трябва, но уредете резултатът да е деветдесет и девет процента.

— Не съм сигурен, че ще е възможно, сир.