Читать «Краят на империята» онлайн - страница 31

Пойндекс обърна ръце с длани навън.

— Въпреки това, сир. Проблемът е, че след като всички архиви за Стен и Килгър са изтрити, няма за какво да се захванем…

— Освен с моята памет.

— Която е отлична, сър. Малкото ни успехи се дължат само на вас.

Императорът втренчи поглед в Пойндекс, опитвайки се да прочете зад маската. Не. Този човек не го ласкаеше. Говореше сериозно. Императорът се зачуди за момент дали няма да е добре, ако повече се уповава на него.

Съществата могат да затаят опасни мисли… ако твърде много разчиташ на тях. Ето само Пойндекс, например, знаеше за бомбата, имплантирана навремето в червата му. Бомба свързана с това… това нещо.

Огромният кораб, там горе, отвъд Сектор Алва, отвъд хаоса.

Големият кораб, който го контролира.

При мисълта за него, за бялата стая и безтелесния глас, който му говореше, Императорът потрепери.

Той се пресегна, наля си и отпи. После си спомни. Поправка — корабът, който го контролираше. Защото тъкмо Пойндекс бе събрал специален хирургичен екип, който извади бомбата от тялото му и прекъсна връзката с контролиращия.

Още едно уиски. Да. Сега е много по-добре. Той е Последният император. До края на Империята… кога ли ще е той?

Никога.

Това го ободри.

— Тогава ни остава да направим само едно нещо. По някакъв начин трябва да спечеля повече време. Приготви разпитващ екип. Ще посветя всяка свободна секунда на спомените си за Стен. А ти ще работиш върху всеки детайл, който измъкнат от мен.

Пойндекс се поколеба.

— Сър, сигурен ли сте, че това е разумно?

Императорът се намръщи.

— Зная, че не е разумно. Вече достатъчно се вайках. Опитвах се да решавам лично всеки дребен проблем на Империята. Ако продължавам така, следващото ще е списъкът с новогодишни приветствия. Но… дявол го взел… какъв избор имам?

— Ваше Величество. Стен е само едно същество — посочи Пойндекс. — Оставете на нас да се справим с него.

— Не мога да рискувам. Стен е символ на всичко, което се обърка. Гражданите изгубиха вярата си. Отказват да изпълняват заповеди. Съмняват се във всяко мое решение, а аз мисля единствено и само за тях. Кой друг би могъл да отправи взор в бъдещето? Искам да кажа — в наистина далечното бъдеще. Аз виждам развитието не в години, а в поколения. — Императорът потъна в мълчанието. — Не. Това е нещо, което трябва да свърша сам — заяви той. — Проклет да е! — И Вечният император пресуши чашата.

8

Родината.

Простираше се на хиляди и хиляди километри из космоса, бавно въртяща се джунгла от отломъци.

Вулкан.

Стен разглеждаше руините през лицевото стъкло на скафандъра. Звукът от дишането му сякаш ечеше в шлема.

Това беше пъкленият свят, на който Стен се бе родил, изкуствена планета-фабрика, построена и експлоатирана от Компанията. Неговите родители, емигранти/неквалифицирани работници, братята и сестрите му бяха издъхнали тук, жертви на едно безчовечно решение да се запази тайната.

Момчето, което тогава бе Стен, се бе разбунтувало. Заловиха го и го пратиха в Екзотичната секция, експериментална зона, където работниците бяха обречени на бавна и мъчителна смърт. Но Стен оцеля. Оцеля, научи се да се бие и… — пръстите му докоснаха игловидния нож, скрит в ръката му, „създаден“ от Стен в биомелница като роб на Вулкан.