Читать «Краят на империята» онлайн - страница 28

Мар се пробуди внезапно. Седна. Сен подсвирна въпросително, премигвайки с големите си очи.

— Сигурно е само сън.

— Не. Гравикола. Приближава долината.

— Нищо не виждам. Сънувал си.

— Не. Ето там. Погледни. Лети без светлини.

— О, скъпи. Усещам пръстите, докосващи душата ми. Колко е студено. Нощем, без светлини. Ако спре, няма да се отзоваваме.

Мар премълча.

— Казах, че няма да се отзоваваме. В тези времена, когато Императорът не е това, което беше, само глупак би отворил вратата посред нощ. Тези, които идват нощем, не може да са приятели.

Мълчание. Гравиколата спря отвън.

— Студеното се усилва. Не го ли усещаш?

— Усещам го.

— Звънецът. Кой може да е?

— Не зная.

— Не включвай светлините. Може да си тръгнат.

Стройната ръка на Мар се пресегна и отвън четири прожектора осветиха паркинга.

— Глупак — тросна се Сен. — Сега вече знаят. Кои са те?

Мар надзърна отвън.

— Двама. Човеци са. Единият е мъж. Другата — жена. Не познавам мъжа… но жената ми се струва позната.

— Да. Така е. Тя носи пистолет. Изключи осветлението.

— Познах я — обяви Мар. — Тя е полицайката. Преди няколко дни ме повика по някакви неясни причини. Чудех се защо.

— Коя полицайка… ах, Хайнис.

— Да. Тази, която обичаше Стен.

— Тогава сигурно бяга. Императорът навярно е наредил да разпитат всички, които го познават. А тя знае нещо. Инак нямаше да се крие.

— Сен. Мисли. Ти не би ли бягал от ужасния Пойндекс? Този, който лично уби Махони?

— Изключи осветлението. Връщай се в леглото. Не се занимаваме с човешка политика.

— Видя ли? Сега си тръгват. Нека друг ги прибере.

Мар не отговори. Стори му се, че чува хрущене на обувки отвън и долу, на паркинга.

— Веднъж един човек ми каза — заговори той, — че ако му се наложи да предаде другар или родината си, надява се да има достатъчно сили, за да стане предател.

Наведоха се един към друг и антенките им се допряха. Сен се дръпна назад.

— Е, добре — рече той. — Но не се опитвай да ми говориш за вярност и всички останали сложни човешки емоции. Просто искаш да имаш гости, на които да готвиш отново.

Ръката му описа полукръг.

И изведнъж кулата се озари от светлина, поздравяваща с добре дошли Хайнис и Сам’л.

7.

За пореден път приемната на Вечния император беше препълнена и освежителите на въздуха работеха на максимална мощност, докато той издаваше с гневен глас заповеди на подчинените си.

— Аври.

— Да, Ваше Величество?

— Докъде стигна операцията с Кей Би Ен Ес О?

— Няма особен напредък, сир. Пратих там най-добрите ни пиарчици, но никой не вярва на тезата им.

— Която е?

— Че това е било, цитирам, „трагичен инцидент“, край на цитата, предизвикан от атаката на Стен срещу станцията. Че ние само се опитваме да защитим невинни граждани.