Читать «Краят на империята» онлайн - страница 250

За Стен оставаше единствено да се спусне при входа, да разбере как се отваря вратата и готово.

Готово, помисли си той саркастично. А след това да се чуди колко ли е голяма поставената вътре бомба. Фрестън завъртя глава. Не биваше да се очаква всичко от него, нали? Имайки предвид, че е само един обикновен капитан с мизерна заплата.

Стен се разсмя и го изхвърли навън. После седна и се зае да обмисля останалата част от плана за проникване. По някое време прати да повикат Ла Сиотат, целуна Синд и се захвана за работа.

Такткорабът навлезе в атмосферата с траектория, която по-скоро би подхождала на метеор. Докато се спускаше главоломно надолу, Ла Сиотат мърмореше недоволно, че ако е искала да управлява подводница, сигурно е щяла да се прероди като делфин.

На около километър от брега се виждаше самотен риф, щръкнал едва-едва над повърхността. Стен нареди на Ла Сиотат да спусне такткораба на дъното непосредствено до рифа.

Измъкна се през шлюза и се отправи към брега. На теория миниатюрните реактивни двигатели на скафандъра би трябвало да му помагат да се придвижва без усилие във водата — също както и в космоса. Но дори с включени на максимална мощност маклийнови генератори масата си остава маса. Стен пърпореше към брега с мудната скорост на ферибот, което му осигури поне достатъчно време да зяпа наоколо.

Ако скалите пред него бяха пусти и безжизнени, същото не можеше да се каже за морето. Водорасли и подводни растения. Гъсти, бодливи храсталаци. Някакви пълзящи животинки, приличащи на раци. И трилобити, от едва забележими до… достатъчно големи да приличат на едри скорпиони.

С издигане на дъното той намали мощността и се потопи. На дълбочина от три метра обмисли предстоящите стъпки и преживя кратка среща с най-големия трилобит във вселената.

Дотук не бе доловил шумове от задействани взривни устройства, с каквито предполагаше, че ще е опасана станцията. Много добре. Може би все още чакаха да видят кой е дошъл. Съмняваше се устройствата да са свръхчувствителни — Императорът едва ли би искал завръщането му да е възвестено от експлозии. Също толкова малко вероятно бе да засичат движение. Такива устройства нерядко се активираха от съвсем неочаквани дразнители.

Следователно, ако имаше мини, те щяха да са от такъв тип, че да не затрудняват Императора и същевременно да разкъсат всеки нежелан посетител. Ключалка с визьор за ретината? Пръстов отпечатък? Едва ли, имайки предвид, че устройството е предназначено за употреба в продължение на векове.

Стен излезе на брега, прекоси прибоя и се озова на сушата. Безжизнена скала. Наоколо всичко бе в сиво и черно. Тъмен пясък по бреговата ивица. Стен забеляза нещо и се наведе, забравил за миг мисията. Имаше нещо зеленикаво в плитчините. Вероятно някакво растение. Водорасли? Не знаеше. Връщай се в морето, рече му той. Не знаеш какво може да стане тук.