Читать «Краят на империята» онлайн - страница 252

Стен спусна крак надолу, после другия… все по-уверено.

Вратата зад него се затвори. Той трепна, но не особено силно — вече беше почти сигурен, че е прав. До стената имаше стандартно мониторно табло и на него се виждаше, че поддръжката на вътрешната атмосфера е задействана и скоро ще достигне желаното нормално равнище, отговарящо на земното. В единия ъгъл се виждаше малък дисплей, на който бе изписана цифрата 0. Стен се готвеше да отмести поглед, когато забеляза, че цифрата се сменя с 1.

Това е.

Пред него имаше врата с дланова ключалка. Докосна я и тя се отвори.

Жилищен отсек. Неголям, но добре оборудван.

Зад него — нова врата.

Стен се опитваше да сдържи вълнението си, да не прибързва.

Следващото помещение беше огромно. Натъпкано с инструменти, компютри и контролни табла.

Ето че успя! Беше жив… и бе проникнал в станцията.

Освен ако не се чуе взрив до няколко секунди.

Какво бе единственото нещо, което Императорът би направил, а никой друг не би посмял?

Да дойде сам. Никой друг нямаше да постъпи така. В крайна сметка на добре укрепена станция всеки би предпочел да е съпроводен от помощници. Нямаше как да знае къде са скрити датчиците — отгоре, в пода, в стените. Можеше да е един, можеше и да са много.

Божичко, помисли си Стен и потрепери. Ако Килгър не бе тръгнал да гони Пойндекс… сигурно щеше да го вземе със себе си. Дори убийците от „Богомолка“ предпочитаха някой да им пази гърба, а Стен и Алекс бяха приятели от доста време.

Но при влизането на втория помещението щеше да се превърне в епицентър на ужасяващ взрив.

Той огледа ключовете за царството. В стаята имаше четири вторични контролни табла. Съобщителни станции, предположи Стен. Три от тях показваха идентични данни, на четвъртата всичко бе нулирано. Вероятно това бе станцията, открита от Кей и разрушена малко след това.

В центъра на помещението имаше голямо овално табло. Цялото с датчици и прибори за управление.

Стен ги огледа внимателно, но не докосна нищо. Повечето от тях бяха без надписи — нямаше нужда от тях, ако операторът е един за цялата система. Но имаше и такива, над които бяха поставени указателни табели.

Ето я тайната на вселената. Стен отново усети хладни тръпки.

Оттук Вечният император можеше да подава и спира „енергията“. Да насочва роботизирани конвои към депата с АМ2. Да увеличава или намалява запасите от АМ2 в определени точки. Заповедите му щяха да се повтарят от трите оцелели предавателни станции. И да политат нататък — към всички краища на вселената. А някъде там, отвъд всичко това, беше непоследователността. На Стен оставаше само да копира координатите на лъча от тази станция и да ги прати на Фрестън. Обикновена тривекторна ориентация щеше да свърши работа.

— Е, добре — прошепна Стен, без дори да осъзнае, че говори на глас. — Добре, копеле такова. Всичко свърши.

37.

Вечният император крачеше гневно по коридора към своята канцелария. Дългият просторен коридор бе претъпкан с войници. От едната страна бяха главорезите от Вътрешна сигурност. От другата — намръщените ветерани от Имперската гвардия.