Читать «Краят на империята» онлайн - страница 230

— Предполагам, че искаш нещо?

— Не много. Само място, където да остана с няколко приятели.

— Колко?

— Дванайсет.

— Това е колкото екипажа на малък космически кораб — рече замислено Фрай. — Май чух някакъв шум снощи. Е, добре дошли на враговете на краля и прочее. Проклетият Император. Само един въпрос, преди да извикам и да събудя цялото градче. Стен с тях ли е?

— Не. И ако трябва да съм честен, аз също няма да остана.

— Какво пък, доведи ги. И без това напоследък нещо ми липсваше в живота. Да чакаш почукването на палача на външната врата или нечия ръка да се стовари на рамото ти. По дяволите, нямам нищо против малко разнообразие, особено когато става въпрос за неща като държавна измяна. Не зная дали си представяш колко се радвам да те видя отново, сержант Килгър.

Тъй като по правило жителите на Ашли на Уай спяха до късно, не беше особено трудно Марл, Хотско и останалите да се доберат до кръчмата, без да бъдат забелязани.

Фрай ги нахрани и попита дали има нещо, с което би могъл да им помогне. Транспорт? Кредити? Каза им, че разполагал със солидни запаси, заровени на разни места. Фалшиви документи? По дяволите, може би Алекс се нуждае от помощник? Каквото му липсваше, можеше да си го открадне, отвърна Алекс.

На прощаване целуна Хотско и Марл.

— Нали помните разпорежданията ми? Ако не чуете нищо от мен до седмица или ако надушите нещо подозрително, плюйте си на петите и дим да ви няма.

Двете жени обещаха да постъпят точно така.

Те изпроводиха Алекс, докато потъваше в мрака — отдалече изглеждаше като обикновен служител, тръгнал към някой от градовете на Първичен свят.

Спогледаха се.

— Колко време? — попита Марл.

— Ще чакаме, докато се появи скреж на Шеол — отвърна Хотско.

— Добре. Ами ако спипат Алекс?

— Ще идем да го спасим — отвърна тихо Хотско. — Ако се наложи, ще го измъкнем дори от самия Аръндел.

Те си стиснаха ръцете. Договорът беше сключен.

33.

Поредната история, в която ме забърка Стен, мислеше си Синд. А бях невинна, красива и млада снайперистка. Всичко, от което имах нужда, е малко адреналин от време на време и когато край главата ми профучи куршум, шансът да докажа, че мога да надхитря онзи, който го е пратил към мен. И може би дори мъничък лъскав медал.

Но не. Появи се Стен и ме запали по по-големи приключения. Да викам „атака“ и да оставям на други да се хвърлят срещу врага, за да проверят от първа ръка дали той вярва в приказките за прераждане. Да бъда търсена за предателство към най-могъщия управник във вселената. Да шпионирам, да мамя и крада, да убивам, да се ровя в калта на света.

Тц-тц, рече си тихо тя.

И всичко това, защото се загледа по този прочут полубог-полувожд и реши, че изглежда самотен и има хубав задник.

Все пак в това имаше и някои хубави неща.

Като например начина, по който изглеждаше сега. От главата до петите излъчваше богатство. Всичките й дрехи и аксесоари бяха ръчно изработени, скоро след тайното й приземяване в един град на далечния свят Престонпас.