Читать «Краят на империята» онлайн - страница 228

И при тайната, заради която по-късно Торесен изгуби живота си.

Тайната на синтетичната АМ2.

Стен се сгуши под одеялото, от челото му се стичаше пот, побиваха го ледени тръпки. Чувстваше се, сякаш са го отворили, източили и захвърлили.

Той взе чашата, която Рюкор му подаваше, и отпи от горещата, гъста течност вътре. Рюкор докосна таблото с плавник и зазвуча тиха музика. Успокояваща. Стен затвори очи и се помъчи да се отпусне.

След време ги отвори и отново отпи. Видя големите, съчувствени очи на Рюкор да го изучават.

Стен се намръщи и изстена:

— Никога вече.

— Съжалявам, скъпи ми приятелю — отвърна Рюкор. Плътният й глас внушаваше, че това не са само думи.

— Аз също — рече Стен. — Но сега поне знаем. Не само е възможно да се произвежда АМ2, но разполагаме с формулата и процедурата. Не съм химик и изглежда процесът е доста сложен и невероятно скъп. Но какво от това? С увеличаване на продукцията цената ще намалее.

Той спря и се замисли.

— Това преобръща наопаки цялата позната вселена, нали?

— Какво смяташ да правиш с тази информация? — попита Рюкор.

— Не съм сигурен — отвърна Стен. — Това променя много неща. — Той вдигна уморени очи към Рюкор. — Не казвай нищо. Трябва ми време, за да помисля.

Рюкор продължаваше да го гледа внимателно. Мислеше си: той ми е приятел. Доверен приятел. Но някои тайни са като червеи, които прояждат всичко и развалят добрите неща.

— Ако нещо се случи с мен — рече Стен, — ти ще получиш информацията. Постъпи с нея, както намериш за добре.

— Съгласна — рече Рюкор. — Ще чакам.

— Благодаря — кимна отпаднало Стен. Сетне главата му клюмна. Рюкор протегна плавник и побутна настрани чашата, преди да я е бутнал.

Стен спа дълги часове, без да сънува.

32.

Хотско остави на своята заместничка да управлява кораба, докато се прокрадваха към Първичен свят. Беше прекарвала контрабандно толкова много неща от и за Първичен, че за нея това вече не представляваше предизвикателство. А и заместничката от известно време настояваше да получи свой кораб. Всъщност истинската причина беше, че Хотско имаше по-важни занимания. Както и Марл. Както и Алекс. Докато наближат имперската столица, последният вече се радваше, че е в отлична форма и произхожда от планета със силна гравитация.

Хотско се оказа права — културата на Марл се отличаваше с някои много интересни, дори причудливи обичаи. Алекс неволно се зачуди какво ли би си помислила майка му, ако заведе тези двете у дома и й ги представи. Хм. Това би изисквало някои предварителни приготовления.

Освен това най-вероятно ще загине на Първичен свят, припомни си той.

Когато корабът на Хотско, „Ръм Роу“, приближи първия от множеството щитове на Първичен свят, Хотско пое управлението.

Стен би се нуждаел от доста сериозна диверсия, за да се промъкне с „Виктори“ на Първичен и да спаси Хайнис и останалите, но не и Хотско. Тя прелетя като призрак покрай огромните метални съоръжения, наподобяващи ръждясали преградни стени, покрай сложните патрулни станции, които изглеждаха като разпръснати острови и дори веднъж недалеч от кръстосващ имперски разрушител.