Читать «Краят на империята» онлайн - страница 229

Навлезе с кораба в атмосферата и го приземи дръзко посред нощ в една от най-дълбоките долини на река Уай, преминаваща през средата на голямата, затворена долина Уай.

Алекс се измъкна през люка на кораба, облечен в скафандър, и доплува до брега. „Ръм Роу“ опираше в дъното на реката, на около седем метра под водата. Не достатъчно, но тъмните води щяха да прикриват кораба отгоре. Разбира се, ако над Уай премине патрулен кораб със сензори, той неминуемо ще засече нарушителя.

Но защо да мисли за потенциалните неприятности?

Той зарови скафандъра в меката почва край брега, откъдето можеше бързо да го извади, и се насочи право към Ашли на Уай, малко градче в центъра на долината, където се надяваше да устрои първата си база. Градчето изглеждаше изоставено. Тихи, покрити с калдъръм улички. Само от един от баровете се чуваха приглушени гласове, звън на чаши и провлачени песни. Килгър игнорира жаждата си и продължи.

„Синият бор“ тънеше в мрак.

Килгър се спотаи зад един храст и зачака утрото. Приятелят му бе или заминал, или банкрутирал, а може би арестуван от агентите на Вътрешна сигурност.

Малко преди зазоряване от страничната врата на странноприемницата се показа Крис Фрай, бивш агент на „Богомолка“, фанатичен рибар, умел готвач и пияч. В ръката си държеше въдичарска пръчка.

Той мина покрай храста и застина. Пристъпи от крак на крак, сетне бръкна в рибарската си чанта, сякаш да провери дали не е забравил нещо.

— Остави тоз театър — обади се Алекс иззад храстите. — Тъкмо се питах кога ще забележиш знака, дето съм го сложил.

Фрай се наведе и вдигна малката метална катарама, въргаляща се в тревата. Алекс се показа иззад храста.

— Успокой се, Килгър. Старите рефлекси не умират лесно. Какво правиш на Първичен свят? Ти и твоят прословут приятел трябваше да сте мъртви, ако може да се вярва на тъпите пропагандни предавания, с които ни заливат.

— Слуховете за мойта смърт са малко преувеличени — подсмихна се Алекс. — Как е положението тук?

— От лошо по-лошо — отвърна тихо Фрай. — Всеки, който някога е имал нещо общо с Меркурий или „Богомолка“, не се смята за благонадежден гражданин. Още никого не са прибрали, но ми намирисва, че скоро и това може да стане. Чух го от разни приятели, които наминават да ме видят. Тук в долината хората не ме познават, нито имат идея кой и какъв съм бил в миналото. Трябва да ти призная, Алекс, не знам какво е станало с Императора, но като че ли не е същият. Когато застреляха Махони, а после Стен избяга и развя знамето на бунта, почти бях готов да зарежа всичко и да дойда при вас. Единственото, което ме спираше, бе неудържимият страх и напредналата възраст.

Двамата се оглеждаха. Бяха минали доста години от времето на „Богомолка“, когато „Синият бор“ беше нещо като тайна квартира, откъдето Стен разследваше опита за покушение срещу Вечния император.

— Изглеждаш остарял и посивял — отбеляза Фрай.

— Не е ли тъй за всички нас, друже? — попита Алекс. — Как е общественият живот?

— Вратите си остават отворени — бизнесът на Фрай се състоеше в предлагане на храна, подслон, закуски и напътствия за гостуващите рибари. Естествено, той не вземаше нищо от приятелите, които го навестяваха доста често.