Читать «Краят на империята» онлайн - страница 13

— Отново ще трябва да се извиня с въпросите на сигурността. Но с течение на времето ще ви бъдат предоставени.

— Изчерпателно и подробно.

— Доколкото ни е по силите — отвърна Андърс.

В този момент Ранет осъзна, че никой няма намерение да залавя Стен. Във всеки случай не и жив.

Адмиралът прикри усмивката си и понечи да се оттегли.

— Още един въпрос, адмирале… ако обичате.

Андърс едва потисна стенанието.

— Ваш съм, Ранет. Но само един.

— Инцидентът с посланика не говори ли за сериозни слабости в дипломатическия корпус?

Андърс бе стъписан.

— Не разбирам. Това е изолиран случай. Сам човек, действащ с ограничена група умопобъркани сподвижници. Нищо повече.

— Тогава какво ще кажете за Йън Махони?

Андърс почервеня.

— Едното няма нищо общо с другото — изръмжа той.

— Така ли? Йън Махони не беше ли назначен също на Алтай? Дори, ако не се лъжа, преди време е бил началник на посланик Стен? Не беше ли екзекутиран съвсем наскоро? И освен това обявен — с много шум — за предател? И също като Стен, не беше ли прекарал живота си в служба на Императора? Хайде, адмирале. Или трябва да съберем две и две, или става въпрос за случайно съвпадение, говорещо за сериозни несъгласия с политиката, водена от Императора. Честни и лоялни същества, отдали живота си да се сражават за Императора, не се превръщат току-тъй в предатели. Освен ако нещо наистина не се е объркало.

— Вече пишем уводната статия ли, Ранет? — тросна се Андърс.

— Не, адмирале. Просто задавам въпроси. Това ми е работата. Вашата е да им отговаряте.

— Няма да търпя подобни забележки — навъси се Андърс и се обърна към останалите новинари. — И… искам да ви предупредя… Въпросите, които вашата колежка засегна току-що, са забранена тема, поне докато не бъде отменено кризисното положение. И нека тя и всички вие да се придържате към установените от мен правила. Ясен ли съм?

В залата внезапно се възцари тишина. Никой не поглеждаше към Ранет. Твърде разгневена, за да се съобразява с адмирала, тя отвори уста, за да изстреля следващия въпрос.

Но в този миг съгледа убийствената заплаха в очите му. Видя и пристъпващия към нея офицер от Вътрешната сигурност, готов да изпълни командата на адмирала. Стисна зъби, усмихна се, повдигна рамене и наведе глава над бележките.

Ранет знаеше как да оцелява. Щеше да получи отговори на въпросите си — по един или друг начин.

Докато хората се разотиваха, тя отново си спомни за Стен.

Бедният нещастник. Нямаше никакви шансове.

3.

— Обречен съм да си имам работа с глупаци — изрева Вечният император. — Свръхплатени, свръхзадоволени, подсмърчащи егоистични глупаци.

Голям брой същества пристъпваха от крак на крак, докато императорът даваше воля на недоволството си. Тук беше Аври, младата жена с много стари очи, шефът на политическия му щаб. Уолш, красивият, но невероятно глупав началник на Дюсейбъл, имперски подлизурко в парламента. Андърс, адмиралът, натъкнал се на Ранет по време на пресконференцията. Блейк, имперският шамбелан. И дузина други същества — униформени и цивилни, — които се прозяваха по ъглите или бяха увесили засрамено носове, докато Императорът ги кастреше.