Читать «Краят на империята» онлайн - страница 11

Тук имаше нещо страшно объркано. Опитът й в лутането из лабиринтите на имперската политика й подсказваше, че добрите новини се съобщават незабавно. Лошите отиваха за накрая, като се произнасяха полугласно.

Тя забеляза, че адмирал Андърс я поглежда крадешком. Очевидно бе обезпокоен от присъствието й. Чудесно! Дари го с най-ехидната си усмивка. Андърс се престори, че не я забелязва, и насочи вниманието си към говорителя.

— … най-голямото затруднение — казваше той — се оказаха многобройните въоръжени сили под командването на няколко враждебно настроени раси. В началото бяха предприети дипломатически усилия за установяване на връзка с противниците на доктор Искра. Същевременно пратихме с максимална бързина подкрепления, които да помогнат на доктор Искра да опази застрашения мир. Тези сили бяха командвани от един от най-способните и верни офицери на Императора — адмирал Мейсън…

В главата на Ранет зазвъня аларма. Защо бе необходимо точно сега да четкат Мейсън? А и това странно минало време: „бяха командвани…“ После всичко си дойде на мястото. Офицерът бе пропуснал да спомене името на човека, ръководещ дипломатическата мисия. Пълномощен посланик Стен. Тя знаеше, че Стен е един от най-верните сподвижници на Императора. Бедният нещастник. Според нея имаше само две възможности — или го бяха използвали за изкупителна жертва, или е бил екзекутиран.

— … въпреки безбройните трудности — говореше офицерът — със задоволство ви съобщаваме, че ситуацията на Алтай се стабилизира. Редът бе възстановен. Съвсем скоро ще ви бъде разрешено да пътувате до звездния куп.

„Съвсем скоро“ бе доста разтегливо понятие.

— С което приключваме с общото описание на обстановката — обяви офицерът. — Благодаря ви за вниманието, благородни същества. А сега адмирал Андърс ще ни запознае с последните новини от района. Ако обичате, посрещнете го с добре дошъл.

Чуха се разпокъсани ръкопляскания и адмирал Андърс зае мястото си. Ранет се озърна. Повечето аплодисменти идваха откъм секцията на звездните репортери. Хора или извънземни, те всички й изглеждаха еднакви — богати, доброжелателни, самодоволни.

— Това е печален момент за мен, благородни същества — поде Андърс. — С болка в сърцето трябва да ви съобщя, че един от нашите най-верни офицери предаде това, в което вярваме… аз и стотиците хиляди служещи на имперските сили.

Ранет се наведе напред. Започваше се.

— Преди броени часове адмирал Мейсън се е натъкнал на заговор срещу Негово Величество Вечния император.

Сред публиката се разнесе шепот. Андърс вдигна ръка за тишина. И я получи.

— Опитът за преврат — използвайки суматохата в Алтайския куп като димна завеса — е бил разкрит минути след началото. Адмирал Мейсън се е изправил срещу предателите и докато им нанасял съкрушителен удар… е изгубил живота си. Както и всички служещи на борда на неговия кораб.