Читать «Краят на империята» онлайн - страница 12

Алън Кол

Ропотът прерасна в глъчка. Репортерите наскачаха, но Ранет не помръдна от стола. Беше се втренчила в Андърс и забеляза, че лявата му буза потрепва. Лъжеше като стар търгаш.

Андърс отново даде знак да запазят тишина.

— Превратът е бил замислен от човек, когото смятахме за верен поданик и който е таял в себе си желанието да убие нашия Император и отново да хвърли Империята в хаос. Пълномощен посланик Стен! Човекът, на когото Императорът толкова вярваше. С радост мога да ви съобщя, че макар този престъпник да е още жив, флотът му беше разрушен, или разпръснат. В този момент останките са преследвани навсякъде и унищожавани. — Едва сега Андърс позволи да го отрупат с въпроси.

— Адмирале, някакви сведения за местонахождението на предателя? — попита една от самодоволните медийни звезди.

— Не и такива, които бих могъл да ви съобщя — отвърна Андърс. — Но бъдете спокойни, Стен и неговото вярно оръдие Алекс Килгър могат да избягат, но не и да се скрият.

— Имало ли е участие на бунтовници от Алтай? — дойде следващият въпрос.

— Отново ще се въздържа от отговор, заради сигурността на Империята. Мога да кажа обаче, че Стен е имал директна връзка със споменатите бунтовници.

— Съществува ли опасност от разпространение на конспирацията?

— Не мога да го отрека категорично. Но съм сигурен, че опасността е локализирана. Вътрешна сигурност ще се погрижи да залови бунтовниците.

„Време е за лов на вещици“ — помисли си Ранет.

— Какви са общите загуби на адмирал Мейсън?

— Съжалявам… отново въпрос, касаещ сигурността. Ще разкрия само, че при атаката на страхливците са загинали всички на борда на флагманския кораб.

— Каква част от силите на Стен са избити или пленени?

Андърс повдигна рамене.

— Ще трябва да се повторя… заради сигурността на Империята и тъй нататък. Обещавам в най-скоро време да получите изчерпателни отговори на тези и всички други въпроси.

Ранет реши, че моментът е настъпил. Обиграният й глас с лекота надвика останалите.

— Адмирал Андърс! Адмирал Андърс!

Андърс нямаше как да я игнорира. Въздъхна и й даде знак да продължи!

— С какви доказателства разполагате срещу така наречените конспиратори?

Той смръщи вежди.

— Доказателства? Нали ви казах… имало е опит за преврат. Ранет, зная, че е раничко, но ми се щеше да обръщате повече внимание на това, което се говори.

— Чух ви добре, адмирале — озъби се тя. — Но предполагам… ако този Стен бъде заловен…

— Когато, Ранет! Когато!

— Вие го казахте, адмирале. Вие — не аз. Ако — когато — Стен и неговото приятелче Алекс Килгър бъдат заловени… какви доказателства ще извадите срещу тях? За процеса, имам предвид. Например разполагате ли със записи от разговори? Кореспонденция между предполагаемите конспиратори? Свидетели на срещите им с известни врагове на Империята? Ей такива неща.

— По дяволите — изпусна се Андърс. — Те атакуваха и разрушиха кораба на адмирал Мейсън. Какви доказателства повече са ви нужни?

Ранет не бе готова да се предаде тъй лесно.

— Един честен обвинител би поискал нещо повече от думата ви, адмирале. Давате си сметка за това, нали? Покажете ни записи от атаката. Разпечатки на разговори между командни центрове. Дайте някакви доказателства.