Читать «Краят на империята» онлайн - страница 15

— Разбрано, сир.

— Блейк! — Шамбеланът застана мирно. — От теб…

Императорът млъкна насред изречението, когато вратата се плъзна с тихо свистене и в залата влезе Пойндекс, шефът на Отдела за вътрешна сигурност. Лицето му беше пребледняло, но Императорът бе твърде разгневен, за да забележи това.

— Къде, по дяволите, се губиш, Пойндекс? Казах ти, че очаквам незабавно информацията за Стен и Килгър. Не утре. Не вдругиден. Сега, дявол го взел! Сега!

Пойндекс огледа присъстващите, после се обърна към Императора.

— Трябва да разговаряме насаме, сир.

— Нямам време за игрички, Пойндекс. Говори!

Пойндекс се поколеба. В очите на Императора внезапно се мярна заплаха. Диагнозата на Пойндекс бе клинична параноя.

— Щом настоявате, Ваше Величество — рече той. — Но бях длъжен да ви предупредя, че това е въпрос, който се обсъжда на четири очи. Искрено ви моля да промените решението си.

Императорът погледна към присъстващите.

— Вън!

Те се надигнаха с наведени глави и след малко помещението беше празно. Императорът се обърна към Пойндекс.

— Добре. Докладвай!

Пойндекс замръзна.

— Сир, съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но няма нищо за докладване. Всички файлове за Стен и Алекс Килгър са изтрити.

— Я повтори?

— Сякаш въобще не са съществували, сир. — Сърцето на Пойндекс блъскаше в ужасен ритъм, докато съобщаваше новината.

— Това не е възможно — рече Императорът.

— Но се боя, че е самата истина. Ваше Величество — отвърна Пойндекс. — Проникнали са дори в компютрите на „Богомолка“. Няма никакви сведения за Стен — или за Алекс Килгър — в който и да било компютър на Империята. Не зная как е направено. Накарах всички специалисти от Вътрешна сигурност да работят денонощно по въпроса. Знаем само, че трябва да е дело на вътрешен човек с много високо положение.

Дълго време Императорът не сваляше втренчения си поглед от Пойндекс. После се обърна и натисна едно копче на бюрото. Персоналният му компютър примигна и оживя.

— За щастие — обяви Императорът — пазя мои лични файлови тъкмо за подобни случаи. — Той се разсмя мрачно. — Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.

Пръстите му пробягаха по клавишите.

— Навремето имах хора, на които можех да се опра — промърмори Императорът. — Махони, например. Понякога съжалявам, че наредих да го убият. Йън със сигурност беше незаменима дясна ръка. — Императорът, който обикновено изглеждаше като човек към средата на третото десетилетие, внезапно придоби ужасно застарял вид. Красивите му черти повехнаха. Гласът му изтъня и… стана писклив.

Вечният император погледна към Пойндекс.

— … същото и със Стен. Казвам ти, Пойндекс, проблемът с предателите е, че винаги се оказват най-добрите ти хора. — Още един лишен от хумор смях. — Може би това се е опитвал да каже на Брут старият Юлий.

— Простете, Ваше Величество? Тези същества не са ми познати. Да наредя ли хората от ВС да поставят тези Юлий и Брут в списъка с ваши лични врагове?

Императорът изсумтя.