Читать «Вихър» онлайн - страница 28

Стен се намръщи, Отиде до вратата и я отвори.

Трима дребни, мускулести млади мъже стояха на прага. Бяха в цивилни дрехи — но по костюмите им личеше, че служат на доста високопоставена личност.

Бяха гурки. Застанаха мирно и отдадоха чест. Стен понечи да им отвърне, после се спря.

— Простете ми, благородни създания, но вече не съм войник.

— Все още си войник. Ти си Стен. Все още си субадар.

— Благодаря ви за добрите думи — отговори Стен. — Ще влезете ли? Имам няколко свободни минути.

Той ги въведе вътре. Тримата останаха в неловко мълчание.

— Да поръчам ли чай? — попита Стен. — Или уиски, ако не сте на служба? Трябва да се извиня за лошия си гуркали. Но езикът ми е поръждясал.

— Не искаме нищо — отвърна единият.

Другите двама погледнаха към него и кимнаха. Явно той беше избран за говорител.

— Името ми е Лалбахадур Тапа — представи се мъжът. — Този тук е Читаханг Лимбу. А този — Макаджири Гурунг. Той смята, че е от по-висша каста, но не оставяй арогантността му да ти влияе. Въпреки това е добър войник. И тримата имаме чин наик.

— Лалбахадур… Читаханг… Носите почетни имена.

— Такива са — те принадлежат на нашите бащи. Бащата на Макаджири управлява станцията за набиране на Земята. В Покхара.

Хавилдар, или майор, Лалбахадур Тапа беше загинал, защитавайки живота на Императора от убийци преди години. Преди много време субадар Читаханг Лимбу беше заменил Стен като командир на гурките — по искане на Стен. Читаханг беше първият гурка, оглавяващ звеното, като даде начало на традиция.

Гурките, в добавка към своите умения, имаха дълга памет, поне що се отнасяше до приятелите и враговете им.

— Как мога да ви помогна? — попита Стен.

— Администрацията оповести, че търсите доброволци за специална мисия и всеки член от Императорското обкръжение е поканен да участва.

— Вие?

— Има още двадесет и четирима като нас.

— Но… — Стен седна. Чувстваше се сякаш някой го беше ударил в диафрагмата. Възвърна самообладанието си. — Гурките служат само на Императора.

— Това беше вярно.

— Беше?

— Само кравите и планините никога не се променят. Обсъдихме въпроса с капитана си. Той се съгласи, че да служим на Императора, като ти помагаме в твоята мисия, каквато и да е тя, ще бъде сабаш — добро дело.

— Тази доброволна инициатива — поде Стен предпазливо — с имперско разрешение ли е?

— Как би могло да бъде иначе? Съобщението свършваше с думите „В името на Императора“.

Гурките бяха много наивни понякога. В някои случаи изглеждаше, че умишлено постъпват така — използват откритостта си като средство, за да могат да направят това, което са си наумили.

Стен отсъди, че ако Императорът не знаеше — и не одобряваше — тяхната молба, целият ад ще се разтвори пред него. В крайна сметка, една от най-внушителните хвалби на Императора беше, че след покушението гурките са отказали да служат на Тайния съвет, върнали се на Земята и изчакали завръщането на Вечния император.

Стен не остави жегналото го съмнение да се появи върху лицето или да намери израз в думите му. Вместо това се усмихна:

— Много съм поласкан, господа. Ще говоря с командващия ви офицер и с вашия бахун и ще направя необходимите постъпки.