Читать «Вихър» онлайн - страница 27

После Стен се опита да насочи разговора към някаква тема:

— Ото, ти спомена, че присъствието ти тук има нещо общо с това, че ставаш цивилизован.

— В името на ледения задник на баща ми, така е. Дори по човешките стандарти. Ако съм цивилизован… и по-велик водач — което, като се има предвид, че брадата ми все още не е била подрязвана, сигурно съм, — значи сега прекарвам дивите си години. Които, доколкото разбрах, трябва да се прекарват сред примитивни създания. Открих един фиш наскоро, биографията на онзи, когото хората очевидно смятат за велико същество. Името му е било Илчърч, или нещо подобно. И така, когато е изпълнил първата си задача като лидер, къде е прекарал дивите си години?

Ото размаха чашата си, при което разля малко от питието.

— Ще ти кажа къде. Сред примитивното земно племе, което той нарича американци. Понеже не можах да открия следи от подобно племе, реших да се задоволя с най-доброто от останалите примитивни…

И Ото вдигна чашата си за наздравица:

— За човешката раса.

5.

— Бих искал — каза Стен с официален тон — да ви помоля да ме удостоите с компанията си тази вечер.

— За мен ще е удоволствие, сър. Колко войници да докарам за подкрепление?

— Да опитаме още веднъж. Мога ли да ви предложа вечеря, милейди?

— О, един момент. Трябва да проверя програмата си… да. С най-голямо удоволствие, Стен. Колко официално ще бъде мястото?

— Оръжията трябва да бъдат ненатрапчиви, но да се съчетават с цветовете на дрехите. В… седем и тридесет?

— Да бъде седем и тридесет — отвърна Синд и прекъсна връзката.

— Не изглеждаме ли хубаво, момко. Ще ухажваме или ще разузнаваме тази вечер?

— По малко и от двете.

— А! — Алекс изчисти несъществуваща прашинка от коприненото сако на Стен. — Е, готов си. Трябва ли да подготвя план за изтеглянето ти, или ще бягаш сам?

— Господи — отвърна Стен. — Преди никога не съм оценявал колко хубаво е да бъдеш сирак. Мамо Килгър, нямам идея дали ще остана някъде за през нощта, дали изобщо ще получа целувка, а и какво те е грижа, така или иначе?

— Просто ти напомням, че утре имаш среща с Императора в 11,15, за последен брифинг.

— Ще бъда там. Нещо друго?

— Не… да. Папийонката ти е кривната. — Килгър я оправи. — И както мама ме съветваше, не прави нищо, което не можеш да кажеш в църквата на дякона.

— Наистина ли е казала това?

— Да. И сега вече знаеш защо Килгърови не ходят на църква.

Килгър излезе. Стен се огледа за последен път — проклятие, но явно се застоявам дълго време пред огледалата напоследък — и реши, че е готов. Той скри уилигън в кожения кобур на глезена, сви пръстите си два пъти — ножът се измъкна от ножницата си лесно — и беше подготвен за нощ в града.

На вратата се почука.

— Отворено е. — За миг се зачуди какво ново, последно неколкоминутно издевателство е измислил Килгър. Но никой не влезе. Вместо това последва още едно почукване.