Читать «Вихър» онлайн - страница 223

— Кажете му да не се безпокои — каза Махони. — Когато ме разпитват, ще се придържам към фактите. Нямам намерение да въвличам името му в тези разглеждания.

— Излишно обещание — отбеляза Пойндекс меко. — Но съм сигурен, че ще се зарадва, че все още сте загрижен за него — че си спомняте миналите ви отношения.

От друга страна, Махони някога беше заемал мястото на Пойндекс. Той беше верен слуга на Императора в продължение на десетилетия. Докато наблюдаваше как Махони се приближава към съдбата си, Пойндекс усети страх за своята собствена. Това ще ти се случи, помисли си той, ако някога загубиш благоволението му.

Вътрешният му глас го поправи: не ако, а когато.

— Кажете му, че си спомням — каза Махони. — Спомням си много добре.

— Ще го направя — отвърна Пойндекс. — Обещавам ви.

Ръката му бръкна в джоба. Когато се появи отново, Пойндекс притисна заглушителя на оръжието във врата на Махони.

Кожата се сви от внезапната студенина.

Пойндекс стреля. Махони падна напред. Удари се във вратата, Свлече се на пода.

Пойндекс застана над тялото изумен. Лицето на Махони все още носеше проклетата ирландска усмивка.

Наведе се напред, притисна дулото към главата на Махони и стреля още веднъж.

С човек като Йън Махони трябваше да бъдеш абсолютно сигурен.

43.

— Сбогом, брегове на Сицилия, сбогом, потоци и долини, няма шотландски воин, който да не тъгува за вас — изтананика Алекс по памет, като се замисли сериозно да удари едно силно питие, когато флотата излезе изцяло от Алтайския куп.

Той преглеждаше безцелно различните предавания, излъчвани от Имперските светове, които лежаха пред тях. Стен се беше свлякъл в командния стол — но никой не го накара да се премести. И двамата все още носеха мръсните си, разпокъсани бойци униформи.

Мостикът беше почти безмълвен — вероятно защото все още никой не вярваше, че им се е разминало.

— Спорт — каза Килгър, докато прослушваше поредното предаване. — Не знам що за същество си мисли, че ще се сдобие със слава, ако рита малка топка от една линия до друга. Напомня ми — обърна се той към Фрестън, който седеше близо до конзолата — за времето, когато се опитваха да ме накарат да играя джентълменски спорт, наречен крикет. Първо реших, че е безумно да…

Устата му се затвори.

Никой не си спомняше какво точно гласеше предаването. Но беше много недвусмислено:

Разжалван… Някога герой от Таанската война… Генерал-губернатор… Върховно наказание… Йън Махони… Името да бъде изтрито от всички записи и паметници… предателски…

Стен се беше изправил на крака. Лицето му беше смъртнобледо.

— Това беше прекалено — прошепна той.

Килгър понечи да каже нещо, после се отказа. Преглътна.

Чу неразборията и гласа на дежурния офицер зад себе си:

— Гледай си екраните, господине. Какво е това съобщение, което дойде току-що?

— Ами… съжалявам… кодирано е.

— Виждам, че е кодирано — сопна се дежурният офицер. — За кого е? От кого?

— Сър… Мисля, че е от Първичен свят. И… е предназначено за „Калигула“, сър… Мисля…