Читать «Вихър» онлайн - страница 221

Стен си спомни „да убие хиляда души за четиридесет минути… да прекара сламка през наковалня… да захвърли четири тактически кораба… на половин километър разстояние…“

Торнадата подеха отломките, докато се приближаваха. Покрив. Барака. Гравислед. Личен кораб. Паднал тактически кораб. Мъж. Завъртя ги, унищожи ги, смаза ги така, че да не могат да бъдат разпознати, а после ги използва като оръжия.

Ушите на Синд писнаха и тя преглътна.

Ревът беше по-силен от огнестрелен залп и алтайските войски замряха. Обърнаха се и видяха циклоните.

После първият вихър достигна Площада на Каканите.

Засмука войниците и оръжията им като прахосмукачка. Вдигна ги и ги захвърли встрани.

Стен се изправи. Крещеше. Никой не го чу.

Махна с ръка назад. Назад — към „Виктори“.

Второ торнадо нахлу на площада. И двата фуниевидни облака се извиваха и въртяха, сякаш не бяха сигурни накъде да продължат.

Имперските войници побягнаха пред този нов демон, срещу който никой не беше и помислял, че ще се изправи.

Но не изпаднаха в паника. Бягаха — но бавно, за да помагат на контузените и ранените. Носеха или оръжията си, или носилки.

Стен и Алекс стояха на мястото, където широкият булевард се разтваряше, булевардът, над който Стен беше преминал с „Виктори“ към посолството преди цял един живот.

Площадът се превърна във вряща черна маса, след като още едно торнадо се появи на сцената. Стените на двореца поддадоха и се огънаха към зоната от ниско налягане, създадена от циклоните, и бяха засмукани и издигнати на хиляди метри по-високо към надвисналите облаци.

После вихърът се устреми отново напред, докато вятърът виеше, право през двореца, който някога беше гордостта на Каканите, а после за кратко беше приютявал доктор Искра.

Дворецът изчезна във вихъра.

Спътниците на торнадото, родени от голямата облачна стена, се спуснаха и започнаха неумолимо да поглъщат войниците на Алтайския куп, крехката конфедерация, за която се биеха, и безсмислената суетност на двореца, който беше символ на властта в Рурик.

След тях не остана нищо освен хаос.

„Виктори“ все още не беше излетял и изчакваше.

На една астрономическа единица разстояние от Рурик Стен изпрати ясно и некодирано послание с максимална мощност директно към частния канал на Императора и до имперския кабинет:

„Всички имперски войски бяха евакуирани успешно от Рурик в добър ред. Имперските части сега се отправят направо за Първичен свят. Алтайският куп въстана открито срещу Империята.

Стен“

Прати ме на военен съд сега, помисли си той.

Побъркано копеле такова.

42.

Махони чакаше в килията си под новата сграда, където се помещаваше щабът на Вътрешна сигурност. Беше малка стая с бели пластмасови стени, сгъващо се легло и дупка на пода за изпражненията.

След няколко минути щяха да го заведат на предварителното заседание пред върховните имперски съдии. Беше облечен в бял комбинезон, както се изискваше от закона за обвинените в престъпление. Цветът беше символичен. Бялото изразяваше предполагаема невинност. Освен това показваше, че затворникът не е бил подлаган на мъчения.