Читать «Вихър» онлайн - страница 225

— Петдесет и три… петдесет и една минута, сър.

— Добре. — Стен седна на мястото на оръжейния офицер и нагласи шлема на главата си.

— Ето какво ще правим. „Калигула“ се е насочил към Джохи. Ще използва планеторазрушител.

Ла Сиотат, която се гордееше със самообладанието си, не можа да запази невъзмутимото си изражение.

— Но какво… да не би адмирал Мейсън да въстава… или…

— Няма нужда да знаете, госпожице. Искам да ме известите, когато стигнем на пет минути от „Калигула“. Имате ли възражения?

— Не, сър.

— Внимавайте разрушителите да не ни забележат. Сигурен съм, че им е наредено да ни спрат.

— Това дори не е повод за притеснение. Сър.

Стен почти се усмихна — звучеше така, сякаш Ла Сиотат е невероятен пилот.

— „Калигула“, тук е „Виктори“. Адмирал Мейсън, тук е Стен, край.

— Все още няма отговор.

— „Калигула“, тук е Стен, край. Свържете ме с вашия адмирал. Това е заповед, край.

— Седем минути до прехващането, сър.

— По дяволите…

Екранът на тактическия кораб внезапно се проясни и Стен видя лицето на Мейсън. Мейсън, или поне Стен се надяваше да е така, трябваше да гледа синтетичното копие на Стен на мостика на „Виктори“ и да не му и мине през ума, че той е реагирал светкавично и всъщност се намира съвсем близо до „Калигула“.

— Адмирал Мейсън, мисля, че разбирам каква е мисията ви — започна Стен.

— Моите заповеди, сър, ми забраняват да дискутирам настоящата ми задача с никого.

— Не се интересувам от дискусии, Мейсън. Това не е клуб за дебати. И знам, че ти е наредено да взривиш Джохи. Не можеш да го направиш.

— Имам своите заповеди, сър.

— Потвърдихте ли ги? Мейсън, искате ли да сте първият човек от — Бог знае кога? — който е изтребил цяла планета? Не всички там долу са побъркани, Мейсън.

Фигурата на екрана не отговори.

— Не виждам причина да продължаваме тази връзка — каза механично той.

— Мейсън, изчакай за миг.

Стен затвори микрофона си и сложи шлема на главата си.

— Госпожице Ла Сиотат, изстрелвам ракетата „Кали“.

— Да, сър. С пълна скорост… Прехващане след три минути… две минути.

Стен докосна червения ключ на оръжейния панел — единственото физическо действие, което трябваше да предприеме.

Чудовищната ракета беше изстреляна от гнездото си в задната част на тактическия кораб. Беше двадесет метра дълга, а бойната й глава съдържаше двадесетмегатонен смъртоносен експлозив.

Ракетата изскочи от тактическия кораб и Стен я прицели през шлема към малкото съзвездие, което представляваха „Калигула“ и съпровождащите го кораби, на три четвърти от максималната й скорост.

Отвори очите си и видя Мейсън да се взира към него през екрана.

— Това е последният ми опит, адмирал Мейсън. Знаете, че работите за луд човек. Току-що чухте — Императорът е накарал да застрелят Махони.

Очите на Мейсън присветнаха, после той отново се превърна в машина.

Стен опита още веднъж, наясно, че е безсмислено.

— Виж, човече. Така ли искаш да те запомни историята? Мейсън, убиецът на планети?

Мейсън почти се усмихна.

— Стен, това е разликата между нас. Смяташ, че имаш някакво дадено ти свише право да съдиш кои заповеди трябва да последваш и кои не. Това е съблазнително и ти си наясно с това. Може би по същата причина Махони е бил екзекутиран. Замислял ли си се? Следвам пряка имперска заповед, господинчо. Не, Стен, аз няма да бъда предател. Мейсън, край.