Читать «Вихър» онлайн - страница 217

Стен беше съобщил на Сарсфийлд надеждите, а не заповедите си. Не искаше Първа гвардия да смята, че ги кара да правят някакво повторение на подвига при Термопилите.

Спрете ги. Опитайте се да ги принудите да се окопаят. Накарайте ги да мислят, че ще контраатакуваме.

Сарсфийлд, също както и Стен, си даваше сметка за положението. Никой от тях не смяташе, че тази последна измама ще сработи. Трудно е, много е трудно да излъжеш някой, който държи три аса и жокер, а с двата лакътя е затиснал сляпата си карта, за да не се покаже, когато имаш четири различни цвята и само дързост.

Разузнавачите на противника продължиха необезпокоявани.

Но самообладанието им беше подложено на изпитание. Откриха изоставени барикади. Три преобърнати превозни средства. Горе високо стърчеше някаква антена. Загадъчни послания бяха написани върху паважа.

Разузнавачите продължиха с нарастваща предпазливост.

Не видяха следи от имперски войници.

Едва ли биха и могли — разузнавачите на гвардията бяха специалисти в това да остават незабелязани.

Последва доклад към конфедерацията.

Прилепите бяха зад линиите и очакваха първите тежки верижни машини и грависледове да влязат в града. Никой не обича да рискува скъпите си верижни машини и още по-скъпите си гравилихтери в теснотията на градския бой. Но алтайските сили нямаха друг избор.

Бяха в капан.

Сарсфийлд нареди артилерията да открие огън. Собствените му оръдия и ракетни установки забълваха срещу набелязаните предварително цели, които не бяха скрити от неприятелските превозни средства.

Тактическите кораби бяха изстреляни от корабите майки, приземени близо до огромният парк в задната част на посолството, където Стен беше наредил да кацнат транспортните кораби.

Невероятният пилот Ханелоре Ла Сиотат насочи тактическия си кораб нагоре, видя как оръдието на верижната машина се завърта и запрати залп от ракети от отворите в туловището на кораба си. Стреля няколко пъти с предните картечници и изчезна.

Ла Сиотат ругаеше почти непрекъснато. Мамка му. Можеше спокойно да се присъедини към скапаната пехота. Тя продължи надолу по улицата, под нивото на покривите, като търсеше друга цел.

Взводът беше унищожен и атаката спряна за миг.

Но те продължиха да прииждат.

Бронираните части на джохианската армия се придвижваха бавно и ефективно към центъра на града. Това беше добре тренирана сила на собствен терен. Верижните машини можеха да уцелят всичко, което пехотинците пропуснеха, а отстрани имаше стрелци, които пазеха танковете от нападение.

— Батарея А… огън! — и четирите имперски грависледа сякаш избухнаха. Всяка експлозия беше предизвикана в действителност от четиридесет и осем ракети, изстреляни от задната им част. Следовете се вдигнаха и се отправиха към друго място.

Ракетите бяха точно това — метателен експлозив, криле и бойна глава. Тяхната точност даваше отклонение от петдесет метра на всеки четиристотин метра. Невероятно зле. Но когато сто деветдесет и две ракети, всяка с петдесет килограма експлозив в бойната глава, едновременно паднат върху някоя област, широка сто метра, и тази област е пълна с елитни бронирани и пехотни отряди, резултатите бяха внушителни.