Читать «Вихър» онлайн - страница 216

Стен изчака шест дълги часа, наблюдавайки чрез прилепите на Алекс как армията на Алтайския куп се приближава към града. Благодарение на нещо, кой знае какво, по дяволите, може би по повелята на боговете на Ото Сарла и Лараз, войските се движеха бавно. Стен го приписваше едновременно на предпазливостта, тъй като никой от тях не се беше сражавал с имперски войски преди, и на неизбежните пречки пред опитите да се координира един новосформиран съюз, особено такъв, в който всеки мразеше всеки друг.

Беше наредил на тактическите си кораби да действат като въздушна артилерия, като изстрелват ракети въздух-земя към предварително набелязани цели — кръстовища, главни пътища и подобни.

После неговият свързочен офицер Фрестън заедно със свързочния офицер на Мейсън докладваха, че е имало внезапна размяна на сигнали между флотите на суздалите и богазите, трансмисии, които бяха излъчени в рядко използван, което означаваше много сигурен, код. Други трансмисии бяха изпратени към родните светове на суздалите и богазите.

— Адмирал Мейсън?

— Да, сър. Идваме.

Изглежда рибата беше клъвнала.

Стен наистина беше използвал друга версия на стария блъф и Мейсън беше тръгнал на път, като се преструваше, че изпраща съобщения към идваща имперска флота.

Разрушителят, изпратен напред, беше излъчил съобщение с несигурния код, от чието съдържание можеше да се заключи, че идва от предния отряд на ударната имперска флота. Тази митична сила заповяда на Мейсън да напусне позицията си около Джохи — заклещените сили на планетата трябваше сами да се погрижат за себе си за известно време — и да послужи като екран за тази идваща флота.

Предаването продължи в смисъл, че Мейсън ще получи пълни инструкции по-късно, но тази специална сила е била изпратена със задачата да накаже дисидентските светове на богазите и суздалите — умишлено не се споменаваше за никакви дисиденти сред хората, — като нападне извънземните светове за назидание.

Стен беше изпипал прекалено добре измамата си — беше заложил на факта, че така би постъпил всеки от другите алтайски видове, ако беше на мястото на Империята.

Три И-часа по-късно тежките кораби на суздалите и богазите напуснаха орбита и се отправиха към родните си системи.

Стен, като се опитваше да пресметне сложните астрогационни уравнения, реши, че те сигурно ще се насочат по определена траектория към световете си. Курс, който щеше да е по-пряк от спазвания от Мейсън и определено такъв, че да не се засича с възможните пътища, които огромната имперска ударна сила най-вероятно щеше да използва за атаката си.

Аха. И цялото това хитроумие от човек, който имаше нужда от помощ за основните принципи на астрогацията, докато се учеше да лети. Нямаше да проработи, поне не за дълго. Стен се надяваше заблудата да трае достатъчно за следващата фаза и за да успее Мейсън да се измъкне на флотата на суздалите и богазите и да заеме необходимата позиция.

При всички положения едната захапка на клещите беше премахната.

Четири часа по-късно разузнавачите на Алтайската конфедерация навлязоха в покрайнините на Рурик.