Читать «Вихър» онлайн - страница 214

— Несигурна — отговори Сарсфийлд. — Изглежда, са дошли с около двадесет дивизии. Да кажем пет за първата вълна, пет за втората, същото за третата и останалите в резерв. Това е моя догадка, защото така бих постъпил аз. Но никоя от прогнозите на разузнаването не я е опровергала, затова ще я приема.

— Продължавайте.

— Точно в момента ще кажа — и това са доста сигурни данни, — че са успели да свалят не повече от осем на земята. Останалите или са били загубени при кацането, или са все още в орбита, след като инвазията е била отменена.

Стен изпита съжаление, въпреки че загиналите бяха врагове. Първа гвардейска дивизия, в пълен състав, наброяваше около осемнадесет хиляди същества.

Да предположим, че — и екран на имперското разузнаване показваше, че това е сравнително точно — дивизиите на суздалите и богазите имат същата бройка.

Триста и шейсет хиляди същества са били изпратени, но само осем дивизии бяха стигнали — нашествениците бяха понесли над петдесет процента загуби, преди да започне истинската битка.

— Разбира се — продължи Сарсфийлд, — данните не са пълни. Единици от всички части на противника почти сигурно са стигнали на земята. Но останките от отделенията и тъй нататък няма защо да се броят.

Сарсфийлд беше истински гвардеец, помисли си Стен. Не изглеждаше разтревожен, че сто и петдесет хиляди врагове в момента бяха на Джохи, подсилени с каквото милицията на торките можеше да предложи — вероятно около сто хиляди същества, и в добавка половин милион от джохианската армия. Седемстотин и петдесет хиляди срещу осемнайсет хиляди.

— Благодарен съм, че все още не са спуснали тежки бронетранспортьори или артилерия — добави Сарсфийлд.

Няма да им трябва, уверен беше Стен. Даул и джохианците имаха повече от достатъчно.

Сега, зачуди се той, колко ли време ще им е нужно, за да се прегрупират и да нападнат града?

Знаеше и този отговор. Не повече от три И-дни.

Имперските загуби бяха малки. Само пет тактически кораба бяха разрушени. Но тези пет бяха незаменими.

Стен, Сарсфийлд и Мейсън говореха по троен канал и се опитваха да решат какво да предприемат.

Това, което трябваше да се случи, беше следното. Имперските служители да се качат на корабите си и да изчезнат в дълбокия космос, а после право към дома.

Но имаше два малки проблема: флотите на суздалите и богазите около Джохи и пристигащата армия на съюзниците.

Почти десетина прилепа бяха изпратени из небето, преди Килгър да потвърди със сигурност, че Алтайската конфедерация идва.

Стен имаше две предимства. Първо, корабите на Мейсън извън Джохи — които бяха достатъчна заплаха, за да разтревожат флотите на суздалите и богазите. Второ, имаше въздушно превъзходство в атмосферата, или поне достатъчно единици, за да се бори за това пространство.

Тежките кораби на суздалите и богазите едва ли щяха да висят в космоса и да изстрелват тежките си ракети по имперските сили извън Рурик. Никой от новосформирания съюз, включително и двете извънземни раси, не биха определили като славна победа разрушаването на старата столица на купа. Това би било твърде Пирова победа, дори за тези същества.