Читать «Вихър» онлайн - страница 210

— Предполагам, че ще се върнете при Императора. Поне докато не изтече срокът на службата ви. — Стен се зачуди на този неуместен въпрос, като се питаше защо ли гурките му губят времето, но вътрешният му глас му напомни, че тези войници често използват заобиколни средства, за да засегнат важни за момента теми.

— Не мисля така — каза Лалбахадур твърдо. — Със сигурност трябва да се консултираме с нашия крал на Земята и с висшестоящите си офицери в охраната. Но не мисля така. Ние, непалците, се оттеглихме от имперска служба, когато Императорът беше убит, и отказахме да служим на онези злодеи, които наричаха себе си Таен съвет, и на другите негодяи, и се върнахме едва при завръщането на Императора.

— Стара история, джемедар. А аз съм много изморен.

— Ще бъда кратък. Смятаме, че сме сгрешили, като сме се върнали. Онзи Император, на когото се съгласихме да служим, не е като последния, на когото служат сега хората ми. Смятам, че не той се е преродил, а Ракшаса, демон, който носи неговото лице.

— Дядото на дядо ми — добави Макараджи Гурунг, и с това допълнително усложни въпроса — би казал, че сега неговият аспект е на Бхайрава Страшния, който може да се почита само в пияно състояние.

— Колкото и да ми се иска да си говоря с вас, приятели — каза Стен, докато изтощението го преборваше, — може ли да пристъпим към същината?

— Много добре — съгласи се Лалбахадур. — Ако не нарушаваме договора си, а дори тогава бих се замислил дали да не го сторя, бихме искали да ви служим завинаги, сър. И отново не говоря само за нас тримата, но и за другите двадесет и четирима.

Чудесно — реши Стен. Това щеше допълнително да обтегне отношенията му с Вечния император.

— Благодаря ви. Поласкан съм. И ще взема предложението ви предвид. Но — и не го казвам просто така — се съмнявам, че ще имам нужда от телохранители.

— Грешите, сър. Но ще разберете това по-късно. Много ви благодаря, че ни оказахте тази чест.

Гурките отдадоха чест и излязоха, като оставиха Стен да се чуди за какво, по дяволите, беше всичко това.

Все едно. Беше твърде уморен. А все още трябваше да измисли как да се измъкне от този проклет куп.

— База… Тук е „Малко ухо“ три-четири Браво — избуча комуникационната линия с глас, който беше внимателно подбран никога да не показва напрежение, стрес или страх.

— Има много неприятелски единици на екрана, насочват се към вас. Приблизително време на пристигане — две астрономически единици, около двадесет И-часа. Основен курс и орбита на корабите…

Сигналът от постовия кораб заглъхна.

Офицерите в комуникационната зала на новия флагмански кораб на Мейсън, „Калигула“, осъзнаха, че четири Браво няма да излъчи пак.

— Адмирал Мейсън — каза Стен. — Изчакайте заповедите.

— Да, сър.

— Трябва да излетите от Джохи с цялата флота. Заемете нападателна формация — каквато изберете — на около една астрономическа единица от планетата.

— Да, сър. Не споря, но предполагам, сте наясно, че корабите ми са поне осем пъти по-малко от техните.

— По-скоро дванадесет, ако оценката ми е вярна. Но това няма значение. Няма, повтарям, няма да влизате в бой с флотата. Ще нападате само кораби на богазите и суздалите, които се опитват да разрушат строя ви. Вие трябва всячески да се опитате да опазите целостта на това, което ще наречем наша флота. Ясно ли е?