Читать «Вихър» онлайн - страница 208

— Какво ще правим?

Стен реши.

— Можеш ли да заглушиш кодирания канал?

— С левия си крак, ако трябва. Искаш фалшиво съобщение, което да постановява, че е време да си ходим ли?

— Не. Твърде сложно е да се обоснове. Просто никога не сме получавали това.

— Да, сър.

Килгър се обърна, за да излезе.

— Знаеш ли, момко, щом разголваме задниците си така, не мисля, че има смисъл повече да служа на Императора. За добро или за зло, не вярвам, че той вече заслужава клетвата ми.

— Нека да се тревожим за задниците и разголването им по-късно. Това едва ли ще стане, тъй или иначе — заяви Стен с най-неутралния тон, на който беше способен.

— Адмирал Мейсън, освобождавам ви от командването на „Виктори“.

— Да, сър.

— Искам да вземете каквото е останало от флотата на онзи глупак Лангсдорф, а също и ескортиращите кораби, които бяха оставени при транспортните кораби на гвардията.

— Да, сър.

— „Виктори“ ще бъде отделен и поставен под мое пряко командване, както и носачът на тактически кораби, който оцеля.

— „Бенингтън“, сър.

— Благодаря.

— Какви са заповедите ми? — попита Мейсън все още със студен неутрален тон.

— Приготвяме се да евакуираме всички имперски части от Джохи и Алтайския куп. Как ще бъде осъществено с минимално количество жертви, не съм напълно сигурен.

— Ами Първа гвардия?

— Ще бъда отговорен и за тях.

— Да, сър. Ако позволете да попитам нещо?

— Кажете — разреши Стен.

— Наистина ли смятате, че сте квалифициран като генерал?

— Адмирале, не смятам, че някой е квалифициран да води отстъпление под обстрел, което е нашата задача. Но ще ви припомня, че съм участвал в такова. По време на войната. На планета, наречена Кавит. Имате ли някакви други обиди?

— Не. Но имам друг въпрос.

Стен кимна.

— Какво се промени? Смятах, че Императорът иска Алтайският куп да бъде задържан. Смятах, че това място има някаква значителна дипломатическа важност, която не мога да оценя.

— Изпратих доклад тази сутрин до Първичен свят — излъга Стен. — Казах, че Алтайският куп не може да бъде удържан. Не съм получил отговор. Затова предлагам да продължим с оттеглянето. Ако ситуацията се промени, ще сте сред първите, които ще научат. Свободен сте.

Постовите кораби докладваха, че флотата на суздалите и богазите е на три И-дни път от слънчевата система на Джохи.

— Генерал Сарсфийлд, сам ли сте?

— Да, сър.

— Искам да съберете дивизията си. Опаковайте и подгответе всичкото оборудване, което не е предвидено за бой. Това, което не е абсолютно наложително за планетна бойна мисия, може да бъде качено на транспортните кораби. Какво е минималното време, което е нужно на дивизията ви, за да се подготви за тръгване?

— Уставът гласи десет И-часа при пълна бойна готовност. Можем да се справим за пет.

— Добре.

— Може ли да попитам къде отиваме?

— У дома. Надявам се. Но може да има малки отклонения по пътя.

— Това е достатъчно — обяви Стен, като разтъркваше уморените си очи. Изключи всички екрани в конферентната зала и след като мърморенето за приближаващата гибел заглъхна, се възцари тишина.

Той отиде до масата, където лежеше покрит поднос. Вдигна един от капаците и измъкна сандвич. Беше само мъничко престоял. Хвърли го на Алекс и взе друг за себе си.