Читать «Вихър» онлайн - страница 209

Отстрани имаше гарафа. Той изтегли запушалката и подуши. Стрег.

Беше ли разумно?

Защо не? Катастрофата щеше да е една и съща, независимо дали беше трезвен или пиян.

Той наля две чаши и подаде едната на Алекс. Двамата вдигнаха наздравица.

Бог да благослови Синд. Сигурно беше накарала някой да донесе храната и питието, след като беше оглавила охраната на посолството.

— Имаш ли някаква велика стратегия? — зачуди се Алекс, когато погълна единия сандвич и се разтърси за друг.

— Не по-добра, отколкото на Кавит — каза Стен. Махони беше започнал да изтегля съкрушените имперски сили от онзи свят и Стен беше довършил делото. Беше измъкнал цивилните и почти две хиляди имперски войници. Самият Стен беше завършил като военнопленник.

Бяха му дали най-високи отличия за това постижение и той беше почетен като гениален военачалник. Стен никога не повярва, че това е вярно — смяташе Кавит за пълен провал, а собствените си усилия за не повече от ограничаване на щетите в най-добрия случай.

Поне този път нямаше много имперски цивилни освен служителите на посолството.

— Да — съгласи се Алекс, макар и никога да не беше гледал така сурово на Кавит, както Стен.

— Имам няколко идеи — продължи Стен, — но засега главната ми се изплъзва.

— Не е чудно — каза Килгър. — Остава ни час до пукването на зората. Може би е най-добре да дремнем малко.

Стен се прозя, изведнъж усети как му се доспива.

— Добра идея. Накарай да ни събудят след два часа.

На вратата се почука.

— Ще изгоня…

— Влез — каза Стен.

Вратата се отвори. Трима гурки стояха на прага. Стен внезапно помръкна. Въпреки ранния час и тримата бяха облечени сякаш за парад.

Той потисна едно стенание. Гурките бяха джемедар Лалбахадур Тапа, и новоповишените хавилдари Читаханг Лимбу и Макараджи Гурунг.

Последният път, когато тримата се бяха изправили пред него, беше на Първичен свят. Тогава му бяха предложили те и още двадесет и четирима гурки да му служат, нарушавайки вековната традиция непалските воини да служат само на Императора, предложение, което очевидно не се беше понравило на величеството.

Гурките отдадоха чест. Стен им отвърна и им каза да застанат свободно.

— Съжаляваме, че ви безпокоим в този час — поде Лалбахадур официално. — Но това е единственото време, когато сме свободни. Бихме искали да го говорим насаме, ако е възможно.

Стен кимна и Алекс набързо изгълта сандвича, прокара го със стрег и изчезна. Стен им предложи да седнат. Те предпочетоха да останат прави.

— Имаме един-два въпроса за бъдещето, на които не можем да си отговорим — продължи Лалбахадур. — Може би е напълно излишно, разбира се, защото тези зли пернати създания, които летят насам, ще ни разкъсат на малки парченца и ще ни захвърлят на бунището, за да бъдем разкъсани от приятелите им чакали. Не е ли така?

— Без всякакво съмнение — съгласи се Стен. И четиримата се усмихнаха — или поне оголиха зъбите си.

— Но ако се изтеглим от този скапан куп, какво ще бъде следващото ни назначение?