Читать «Споделен живот» онлайн - страница 14

Кейт надава вой, люшва се и ме залива цялата с вода. Изваждам я от ваната — хлъзгава е като риба — и я подавам на Брайън. Притиснали русите си рошави глави една до друга, двамата много си приличат. Джес прилича повече на мен — слаб, мургав, мозъчен тип. Според Брайън така знаем, че семейството ни е пълно: и той, и аз си имаме свой клонинг.

— Излизай от ваната на мига — обръщам се към Джес.

Той се изправя — хлъзгаво четиригодишно момче — и успява да се препъне, докато се опитва да се прехвърли през широкия ръб на ваната. Удря си силно коляното и избухва в плач.

Увивам го в хавлия и го успокоявам, докато се опитвам да продължа разговора със съпруга си. Това е езикът на брака: морзова азбука, прекъсвана от къпане, вечери и приказки преди лягане.

— И така, кой те призова? — питам Брайън. — Защитата ли?

— Обвинението. Застрахователната компания платила парите, а после накарала да го арестуват за двайсет и четири палежа. Аз бях техният експерт.

Брайън, професионален пожарникар, може да влезе в някоя сграда, която е цялата почерняла, и да намери мястото, откъдето са тръгнали пламъците: овъглен цигарен фас, оголена жица. Всеки холокост започва с въглен. Просто трябва да си наясно какво да търсиш.

— Съдията е прекратил делото, нали така?

— Съдията му издаде двайсет и четири последователни присъди — оповестява Брайън, оставя Кейт на пода и започва да й облича пижамата.

В предишния си живот бях адвокат по граждански дела. В един момент наистина вярвах, че искам да бъда такава — но това беше преди едно едва проходило дете да ми подари шепа смачкани теменужки. Преди да разбера, че детската усмивка представлява татуировка: неизличимо произведение на изкуството.

Това влудява сестра ми Сузан. Тя е финансова вихрушка, която помете стъкления покрив на Банка Бостън, а според нея аз съм пилеене на еволюцията на мозъка. Според мен обаче половината от битката е да разбереш кое е добре за теб, а аз съм много по-добра като майка, отколкото щях да бъда като адвокат. Понякога се чудя дали само с мен е така, или има и други жени, които разбират къде трябва да бъдат, като не отиват никъде.

Вдигам поглед от Джес, когото подсушавам в момента, и виждам, че Брайън ме гледа.

— Не ти ли липсва, Сара? — пита тихо той.

Увивам сина ни в хавлията и го целувам по темето.

— Колкото някоя клоака — отвръщам.

Когато се събуждам на следващата сутрин, Брайън вече е тръгнал за работа. Работи два дни, после две нощи и почива четири дни и нощи, а после цикълът се повтаря. Поглеждам към часовника и осъзнавам, че вече е минало девет. Невероятно, но децата не са ме събудили. Навличам хавлията си и се втурвам по стълбите към долния етаж, където заварвам Джес да си играе на пода с кубчета.

— Ядох закуска — осведомява ме. — Направих и на теб.

Вярно, цялата кухненска маса е покрита с разпилени овесени ядки, а един плашещо нестабилен стол е поставен под шкафа със зърнените закуски. Ивица от мляко води от хладилника към купата.