Читать «Споделен живот» онлайн

Джоди Пико

Споделен живот

На семейство Къран:

Най-прекрасното семейство, с което не сме свързани от техническа гледна точка.

Благодаря, че сте такава огромна част от живота ни.

Благодарности

Като майка на дете, претърпяло десет операции за три години, искам да благодаря първо на лекарите и медицинските сестри, които обикновено докосват най-тежките моменти, които може да преживее едно семейство, и ги омекотяват: на доктор Роланд Иви и медицинските сестри от педиатричното отделение на болницата за очи и уши „Масачузетс“ — благодаря ви за истинския хепиенд, който ни дарихте. Както винаги, докато пишех „Споделен живот“, отново установих колко малко знам и колко много разчитам на опита и интелекта на други хора. За това, че ми позволихте да почерпя от личния ви и професионален живот или за гениални писателски предложения, благодаря ви: Дженифър Стърник, Шери Фрицше, Джанкарло Чикети, Грег Качежан, доктор Винсънт Гарера, доктор Ричард Стоун, доктор Фарид Булад, доктор Ерик Търман, доктор Джеймс Умлас, Уайът Фокс, Андреа Грийн и доктор Майкъл Голдман, Лори Томпсън, Синтия Фолънсби, Робин Кал, Мери Ан Маккени, Хариет Сейнт Лорън, Ейприл Мърдок, Ейдън Къран, Джейн Пиколт и Джоан Мапсън. За това, че ме направиха „отговорник по противопожарната машина“ и част от истински пожарникарски екип, благодаря на Майкъл Кларк, Дейв Хотаними, Ричард „Туткавия“ Лоу и Джим Беланжер (който получава и златна звездичка, задето поправи грешките ми). За оказаната ми огромна подкрепа благодаря на Каролин Рийди, Джудит Кър, Камий Макдъфи, Лора Мюлън, Сара Бранъм, Карин Мендер, Шанън Маккена, Паоло Пепе, Сийл Белинджър, Ан Харис и неукротимия отдел за продажби на издателска къща „Атрия“. Благодаря на Лора Грос, че първа повярва в мен. За изключителните й напътствия и за това, че ми даде свобода да разперя криле изказвам искрената си признателност на Емили Бестлър. На Скот и Аманда Маклелън и Дейв Кранмър, които ми помогнаха да надникна в триумфите и трагедиите на ежедневния живот с животозастрашаваща болест: благодаря ви за щедростта и ви пожелавам дълго и изпълнено със здраве бъдеще.

И както винаги, благодаря на Кайл, Джейк, Сами и особено на Тим, задето са най-важните в живота ми.

Пролог

Никой не започва война — или поне никой с капчица здрав разум не бива да го прави, — без предварително да е наясно какво възнамерява да постигне с нея и как възнамерява да стигне до него.

Карл фон Клаузевиц, За войната

В първия си спомен съм тригодишна и се опитвам да убия сестра си. Понякога споменът е толкова ясен, че мога да усетя допира на възглавницата под ръката си, острия връх на нослето й, притиснато в дланта ми. Разбира се, сестра ми нямаше шанс срещу мен, но въпреки това не се получи. Баща ми влезе — завиваше всички за лека нощ — и я спаси. Заведе ме обратно в собственото ми легло.

— Това — каза ми той — не се е случило.

Докато растяхме, аз сякаш не съществувах, освен във връзка с нея. Гледах я как спи в другия край на стаята, наблюдавах дългата сянка, която свързваше леглата ни, и броях начините. Отрова в овесените й ядки. Коварно подводно течение на плажа. Гръмотевица.