Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 6

Далече преди да стане модно, фирмата ми бе разгърнала истинска екипна подготовка (създаде си лого, раздаде суичъри на служителите, организира поощрителни семинари в Турция). Тя е високоефективно предприятие и се радва на завидна репутация в бранша — добра фирма, откъдето и да се погледне. Сигурно разбирате, че не мога да напусна само защото така ми е щукнало.

Десет сутринта е. Седя в тих бял кабинет срещу един тип, малко по-млад от мен, който наскоро постъпи във фирмата. Май се казва Бернар. Посредствеността му е отчайваща. Непрекъснато говори за пари и за вложения: инвестиционни фондове, държавни облигации, спестовни влогове за жилище… край няма. Разчита на лихвен процент, малко по-висок от инфлационния. Досаден ми е — не успявам да му отговоря. А мустакът му мърда.

Когато излиза от кабинета, отново настъпва тишина. Работим в напълно опустошен квартал, заприличал почти на лунен пейзаж, някъде в тринайсети парижки район. Като пристигаш с автобус, ти се струва, че току-що е свършила третата световна война. Нищо подобно — просто поредният градоустройствен план.

Прозорците ни гледат към запустял терен, който практически се простира докъдето ти поглед стига — кален, с настръхнали огради. Няколко скелети на сгради. Неподвижни кранове. Атмосферата е спокойна и хладна.

Бернар се връща. За по-весело му разказвам, че в кооперацията ми се носи воня. Забелязал съм, че обикновено хората обичат подобни смрадливи истории; пък и действително тази сутрин, като слизах по стълбите, наистина усетих отвратителна миризма. Какво прави чистачката? Обикновено е толкова работлива.

Той казва: „Сигурно някъде е умрял плъх“. Незнайно защо, тази вероятност видимо го забавлява. Мустакът му леко помръдва.

Горкият Бернар всъщност. Как ли живее? Дали си купува сидита от FNAC? Човек като него трябва да има деца; ако имаше деца, бихме могли да се надяваме все нещо да излезе от гъмжилото дребни Бернаровци. Но не, той дори не е женен. Напразно се надяваме.

Всъщност не е чак толкова за оплакване добрият Бернар, милият Бернар. Дори си мисля, че е щастлив в отредената му мярка, разбира се — в мярката му на Бернар.

5

Установяване на контакт

По-късно си уговорих среща в Министерството на земеделието с една жена, на име Катрин Льошардоа. Софтуерът се казваше „Сикомор“, тоест клен. Истинският клен е дърво, което се цени в мебелното производство и освен това дава сладък сироп, расте в някои студени части на умерения пояс, особено в Канада. Софтуерът „Сикомор“ е създаден на езика „Паскал“, а в някои свои части и на езика „Си плюс плюс“. Паскал е френски писател от XVII век, автор на прословутите „Мисли“. Това е и силно структуриран език за програмиране, особено подходящ за статистическа обработка, който бях усвоил в миналото. Софтуерът „Сикомор“ трябваше да служи за изплащането на държавните помощи за земеделските производители — област, с която беше натоварена Катрин Льошардоа, в компютърен аспект, разбира се. Дотогава с нея все още не се бяхме срещали. Така че това беше „първо установяване на контакт“.