Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 5

Откакто се разделихме с Вероник преди две години, не съм имал връзка с жена; крехките ми и несъстоятелни опити за нещо подобно завършваха с предвидим неуспех. Две години — това си изглежда доста дълъг период. В действителност, когато човек работи, минават много бързо. Кой не би го потвърдил — много бързо минават.

Възможно е, симпатични ми читатели-приятели, самите вие да сте жени. Не се притеснявайте, случват се такива работи. Впрочем това с нищо не променя нещата, които искам да ви кажа. Целя максимален обхват.

Нямам намерение да ви очаровам с изтънчени психологически оценки. Нито пък амбицията да си спечеля аплодисменти чрез финес или хумор. Има автори, които впрягат таланта си за деликатни описания на различни душевни състояния, черти на характера и прочее. Аз не съм от тях. Всичкото това трупане на реалистични подробности, предназначени да описват ясно охарактеризирани герои, винаги ми се е струвало, извинявам се за израза, пълна тъпня. Даниел бил приятел с Ерве, но донякъде не одобрявал Жерар. Фантазиите на Пол намерили въплъщение във Виржини, пътуването на братовчедка ми до Венеция… всичко това може да отнеме часове. По-добре да наблюдаваме омари, които са се накачулили един връз друг в аквариум (за целта е достатъчно да отидем в някой рибен ресторант). Не обичам много да общувам с хората.

Напротив — за постигането на тази иначе философска цел, която съм си поставил, трябва да окастрям. Да опростявам. Да премахвам една по една цяла купчина подробности. Ще ми помага само ходът на събитията. Светът се уеднаквява пред очите ни, средствата за масова комуникация напредват, интериорът на апартаментите се обогатява с нови уреди. Човешките взаимоотношения постепенно стават невъзможни, а това намалява количеството случки, от които е изграден всеки живот. И постепенно лицето на смъртта се появява в цялото си великолепие. Третото хилядолетие изглежда многообещаващо.

4

Бернар, о, Бернар

Когато дойде понеделник и отидох на работа, научих, че фирмата продала някакъв софтуер на Министерството на земеделието и че съм избран да обуча служителите да боравят с него. Новината ми съобщи Анри Ла Брет (той много държи името му да се пише с игрек накрая вместо с „и“, а фамилията му — разделено). И той като мен е на трийсет години, но ми е пряк началник; отношенията ни са обагрени с прикрита враждебност. Затова той още от самото начало уточни с видимо злорадство, сякаш се радваше да ме притисне, че покрай този договор ще се наложи да пътувам неведнъж: до Руан, до Ла Рош-сюр-Йон и къде ли още не. Подобни командировки винаги са били кошмарни за мен; Анри Ла Брет много добре го знае. Можех да възразя, че в такъв случай напускам, но не го направих.