Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 57

Той отпи глътка бира и продължи:

— След три дена ме посети Патрисия.

Той направи многозначителна пауза. Погледнах към телевизора, чийто звук беше изключен. Една певица с прашки от черно ламе беше наобиколена от питони и дори от анаконди. После отново насочих погледа си към Бюве, като се опитах да придобия приветливо изражение. Той продължи:

— Искаше да се изповяда, но не знаеше как — не й беше ясна процедурата. Патрисия беше медицинска сестра в отделението, където закарали старицата. Без да иска, чула разговор между лекарите. Не искали да оставят старата да заема легло през месеците, необходими за нейното възстановяване — казали, че била ненужно бреме. Тогава решили да й бият „литичен коктейл“ — смес от високи дози транквиланти, която води до бърза и лека смърт. Съвещавали се не повече от две минути, след което шефът на отделението помолил Патрисия да направи инжекцията. Тя я направила още същата нощ. За пръв път извършвала евтаназия, но това често се случвало на колегите й. Жената починала бързо, в съня си. Оттогава Патрисия не можела да спи — все й се присънвала старицата.

— И ти какво направи?

— Ходих в митрополията. Там вече бяха запознати с въпроса. В тази болница явно има много случаи на евтаназия. Никой не е подавал оплакване. Така или иначе, досега всички дела са завършвали с оправдателни присъди.

Той млъкна, допи си бирата на един дъх и отвори друга бутилка, след което продължи доста смело:

— В продължение на месец се виждах с Патрисия практически всяка нощ. Не знам какво ми стана. От семинарията насам не бях имал изкушения. Тя беше толкова мила, толкова наивна. Нищо не знаеше за религията, беше много любопитна да научи разни работи. Не разбираше защо на свещениците е забранено да правят секс, питаше дали водят полов живот, дали мастурбират. Отговарях на всичките й въпроси без никакво стеснение. През този период много се молех, непрекъснато четях Евангелието. Нямах усещането, че правя нещо лошо. Усещах, че Христос ме разбира, че е с мен.

Той отново замълча. По телевизията течеше реклама на „Рено Клио“ — колата изглеждаше доста удобна.

— Миналия понеделник Патрисия ми съобщи, че се запознала с друго момче. В една дискотека, „Метрополис“. Каза ми, че повече няма да се виждаме, но била доволна, че сме били заедно. Харесвало й да сменя момчетата — тя е само на двайсет години. Харесвала ме, нищо повече. Възбуждала я мисълта да спи с кюре, било й забавно. Но на никого нямало да казва — обеща ми.

Този път тишината продължи повече от две минути. Чудех се какво би казал един психолог на мое място. Вероятно нищо. Накрая ми хрумна странна идея.

— Вземи се изповядай.

— Утре ще водя месата. Няма да успея. Не мисля, че ще успея. Не усещам присъствието.

— Какво присъствие?

После не говорихме кой знае колко. От време на време произнасях изрази от рода на „хайде, хайде…“, а той продължаваше да жули бири една след друга. Явно нищо не можех да направя за него. Накрая си поръчах такси.