Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 39

* * *

Когато Амария постави ръка върху челото на Селваджо, веднага разбра, че вече е вън от опасност. Беше спал на масата им върху наръча слама един ден и една нощ. Двете с баба й бяха избутали масата до стената, за да намалят вероятността да падне от нея, когато се събуди. И той не се събуди, или най-малкото, докато камбаните на катедралата не отброиха деветия час на деня. Не беше усетил нито смяната на превръзките, нито смъденето на горчивия мехлем, който старицата втриваше в раните му. Не беше чул и как Амария приготвя полента, каша на огъня, нито пък, когато бе изпуснала гърнето. Но когато постави пръсти върху челото му там, на пода, където сега той лежеше, тя веднага разбра, че дивакът ще живее.

Амария си казваше, че трябва да провери да не би да има температура, но всъщност й се искаше да усети отново топлата му кожа. Когато очите му се спряха върху нейните, тя се стресна, а после се усмихна сконфузено. Неговите устни не й върнаха усмивката — направиха го очите му. И тя побягна да доведе баба си.

Старицата беше на двора и разпъждаше кокошките с пръчка. Изсумтя, когато чу новината, че дивакът се е събудил, но сърцето й претупа от радост, от онова негово кратко събуждане, когато го бяха довели в дома си, тя не си бе позволявала да чувства нищо към него, защото знаеше, че може и да не оживее. Затова се бе държала изключително сдържано. Но сега вече не бе в състояние да се преструва на безразлична, когато се втурна бързо към къщата след бъбривата си внучка. Завари младежа вече повдигнат на лакът. Двете жени моментално го вдигнаха под мишниците и му помогнаха да се върне на импровизираното си легло. Амария пъхна под раменете му навита овча кожа за възглавница, а после се втурна към огнището да вземе гърнето с кашата и през цялото това време нито за момент не млъкна.