Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 33

Симонета винаги се бе считала за много религиозна — беше ревностно набожна до онзи ден преди един месец, когато бе отишла в църквата „Санта Мария деи Мираколи“. Беше се успокоявала, че не ходи на църква, защото скърби твърде много за Лоренцо, че има много работа с оправянето на проблемите в домакинството си и дори че мрази Бога, задето й бе отнел съпруга. Така и не призна, дори пред себе си, че просто се страхува да не види отново онзи мъж.

Ала Симонета нямаше никакво намерение да обръща гръб на Бог завинаги. Просто в този момент не бе в състояние да мисли за него, нито да го възхвалява. Сърцето й подсказваше, че няма почти нищо, за което да му благодари, и много, за което да се моли, но имаше усещането, че на Господ вече му е писнало да я слуша. Ала според нейните слуги сега вече бе изправена пред опасността да изгуби завинаги християнската си душа, и то само защото се кани да говори с евреин.

Никога досега не бе чувала подобни проклятия, никога досега не бе чувала подобни грозни думи от устата на любимата си камериерка, нито пък от нейния благ васал Грегорио. Защото, както разбираше от тях, евреите били истински демони. Мъжете били върколаци, а жените — вещици. Били направо обезобразени, което пък им било наказанието заради смъртта на Христос, за която били пряко отговорни. Гениталиите на мъжете и жените били на практика едни и същи — те не можели да се чифтосват така, както бил предвидил Бог, нито пък да раждат по естествен път, а изплювали бебетата си през устата си в някакви кървави торбички. Пиели кръв и се хранели с плътта на християнските бебета. Не били в състояние да усетят топлината на слънцето и излизали само през нощта, никога през деня. Били много вещи в тъмните изкуства и можели да омагьосат и прокълнат добрите християни, които се разболявали и умирали. Използвали уменията си, за да трупат несметни богатства, които изстисквали от нещастните, богобоязливи християни.

Значи това бяха нещата, които Симонета трябваше да очаква сега. Но очевидно имаше и още нещо. Мъжът, на чиято врата се канеше да потропа, за да проси пари, бил най-лошият от цялата еврейска пасмина. Бил истинско създание на мрака. Имал лицето на Дявола и тялото на мечка. Говорел на някакъв лош език и ограбвал и последната риза на добрите, трудолюбиви мъже и жени. И буквално носел богатството си в ръкава, защото имал златна ръка („Истинско злато!“ — бе изпищяла Рафаела), която обладавала силата да убива само с едно докосване. Именно тази ръка му бе дала името, с което бе известен — „Манодората“, или „Златната ръка“. Значи било по-добре да напуснат къщата, отколкото да я подхранват с неговото кърваво злато. Защото, дори и да се съгласял да им помогне, къщата само след няколко месеца щяла да стане на практика негова заради лихварството, което практикували евреите и което било строго забранено в Библията. Лихвата, която трябвало да му се плаща, щяла да ги съсипе окончателно.