Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 32

* * *

Дълбоко разтърсен от вида на къщата и нейната господарка, Одериго бе принуден да приседне на един дънер край огнището, защото и масата, и пейките около нея липсваха. Този път Симонета не беше сама — от двете й страни стояха Рафаела и Грегорио, готови да се застъпят за своята господарка или да я защитят, ако нотариусът се разгневи. Той преброи монетите, които тя му даде, в пълно мълчание. Нямаше нужда да й казва, че не са достатъчни. Задоволи се само да се загледа в нея. Беше станала по-слаба и по-твърда, но в никакъв случай не бе по-малко красива. Най-голяма обаче бе промяната в поведението й — много по-голяма от промяната, предизвикана от загубата на косата й и от мъжките дрехи. Ако последния път, когато я беше видял, я бе сметнал за прекрасна, то днес тя му се струваше божествена. Първа заговори тя.

— Синьор — изрече Симонета с новопридобита увереност, — аз няма да напусна тази къща! Какво друго мога да направя? Кажете ми, къде бих могла да потърся помощ? Какво да сторя? Готова съм!

Одериго отвори уста, но размисли и я затвори. Познаваше един човек, който би могъл да помогне, но като добър християнин нямаше никакво желание да я запраща по този път. Поклати глава, макар и по-скоро на себе си, но тя видя всичко.

— Какво? Кой? Кажете! — извика нетърпеливо. Приближи се до нотариуса и пое нежно ръката му. — Знам, че можете да ми помогнете! За бога, кажете ми къде бих могла да потърся помощ?

— Милейди — въздъхна Одериго, — наистина познавам човек, който би могъл да ви помогне. Но няма да го направи нито заради вашия Бог, нито заради моя, нито заради който и да било друг. Името му е Манодората.

Симонета чу ахването на Рафаела зад гърба си и видя как камериерката й се свлича на пода и закрива глава с престилката си. Обърна се към Грегорио, който бързо започна да се кръсти и да нарежда някаква молитва. Озадачена, но все още неразбираща нищо, тя се обърна пак към нотариуса и рече:

— Манодората ли? И кой е той? Може ли да ми помогне?

— Да, той може да ви помогне, милейди.

— Тогава защо всички се плашите толкова от него? Що за човек е той? Да не би да ме пращате при самия Дявол, а?

Този път Одериго нямаше сили да я погледне в очите, когато отговори:

— Може и така да се каже, милейди. Той е евреин!

Седма глава

Манодората

Във вратата беше издълбана някаква звезда. Странна звезда, с шест върха, създадена така, сякаш два триъгълника бяха втъкнати един в друг, а после завъртени, за да останат върховете им навън. Симонета не беше виждала никога нещо подобно и за момент страхът й бе заменен от чисто човешко любопитство, когато пръстите й проследиха дълбоките нарези в тежката дървена врата. В този момент вероятно изпитваше противоречиви чувства, защото разговорът й с Одериго Бекерия тази сутрин й бе дал множество поводи за размишление. Беше й се наложило да изтърпи воплите на своята камериерка и слугата си, които вкупом умоляваха Бога да изпрати наказание за човека, който живееше в тази къща, и за целия му народ.