Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 181

Беше й го поръчал Бернардино. Бе отишъл чак до Флоренция, завръщайки се най-сетне в града на своята младост. Там, покрай Понте Векио, където най-добрите златари на света ваеха своята алхимия, имаше една скромна работилничка с шестовърха звезда на вратата. Симонета го бе изпратила точно там — знаеше, че еврейските майстори са онези, които са изработили и златната ръка на нейния скъп, покоен приятел. На Бернардино му бе необходимо само да прекрачи прага и да изрече името „Захей Абраванел“, за да получи цялото му полагащо се внимание. И стана много добре, че поръчаха пръстена там. Защото дизайнът, изработен от жениха, беше прекалено труден за не особено умел майстор. Представляваше изящно сърце от златни бадемови листа. В средата му имаше други три бадемови листа. Но върху листата вече се виждаха и трите овални бадема на герба на фамилията Ди Сароно, символизирани от блестящи, чисти перли. Колелото на съдбата се бе завъртяло, бе изминало пълен кръг и сега дървото бе родило плод.

Вероника се приближи и пое протегнатата й ръка с една от редките си усмивки. Докато помагаше на господарката си да се качи в каляската, заваля сняг — дребни, деликатни цветчета, които нямаше да затруднят пътя им.

Без да знае защо, Симонета ди Сароно наклони назад глава и поднесе уста на падащите върху нея снежинки.

Четирийсет и седма глава

Епилог

Лоренцо Джовани Батиста Кастело ди Сароно загина в Павия на двайсет и четвъртия ден от февруари в Лето Господне 1525. Но Селваджо Сант Амброджо е жив. Знам го, защото това съм аз. Вече живеем в Неапол. Прецених, че с оглед на тайната ми, за мен и за семейството ми ще бъде по-добре да напуснем Ломбардия. Какво е семейството ми ли? Позволете ми да ви разкажа за хората, които са ми най-скъпи на сърцето.

Баба е все още жива — оживя в деня, в който отвори очи и ме видя надвесен над болничното й легло, в деня, в който намерих Амария край кладенеца на женитбата, в деня, в който се прибрах от Сароно. Болестта, от която страдаше, беше на сърцето й, и единственото лекарство, от което се нуждаеше, беше моето завръщане. Поклон пред нея, защото не заслужавам такава баба, такава приятелка! Топлите ветрове на юга й се отразяват изключително добре, така че не мисля, че скоро ще ни напусне.

Синът ми беше роден през лятото. Кръстихме го Грегорио — името на един далечен спомен, на човек, който заслужава тази чест. Той е истинска радост за очите ми. Расте и си играе в работилницата на баща си с парчетата дърво. Защото ми е приятно да ви съобщя, че вече съм доста преуспяващ човек и уважаван гражданин на Неапол. Мебелите, които изработвам, се продават много добре, затова успях да купя голяма неаполитанска къща. Колко странно е, че аз, последният от благородната линия на Ди Сароно, се превърнах в дърводелец и търговец! Но пък работата ми доставя наслада. Обичам дървото — то има смисъл, реалност и непосредственост в един свят, който отива все по-далече от блясъка на дворцовата изисканост. От Павия с нас дойде само едно нещо — нещо, което изработих лично аз и с което се гордея много. Къщичката за гълъби стои в центъра на прекрасния ни нов двор, а нашата гълъбица си има нови приятели, които да й правят компания и да я радват — нещо, което на свой ред доставя радост на моята жена.