Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 182

Ах, да, жена ми! Сърцето й е препълнено от щастие. Просперитетът й пасва много добре, но съм длъжен да кажа, че въпреки всичките си коприни и кадифета тя си остава най-милото създание, живяло някога на тази земя. Сега тя се грижи за нашите деца, както някога се грижеше за съпруга си и както някой ден ще се грижи за децата на нашите деца.

Понякога научавам новини от Сароно. Чувам да се говори, че Симонета и Бернардино имали син, когото кръстили Аурелио. Аз се хванах на работа и изработих целия Ноев ковчег с миниатюрни двойки животни, всяко от тях не по-голямо от палец, заедно с дървения кораб, разбира се, в който да се поставят. После увих подаръка в пакет от червена коприна и изпратих вестоносец чак до Вила Кастело с изричните инструкции да не ме споменава по име. Надявам се детето да се радва на игрите си с моите животинки. (Навремето нямах представа колко много ще се радва всъщност — защото много години по-късно, следвайки стъпките на баща си, Аурелио Луини замина за манастира „Сан Маурицио“ в Милано и там нарисува приказния стенопис на Ноевия ковчег — достоен наследник на таланта на баща си. Този стенопис може да се види там и днес.) Разбрах също така, че Еванджелиста се научил да вика „татко“ на човека, който някога нарисувал гълъб на ръката му, и че малкият Джован Пиетро с готовност последвал примера на батко си.

Какво става със Симонета ли? Знам, че тя е намерила истинското щастие като съпруга на Луини и майка на синовете му. Никога повече не я видях, но съм виждал множество нейни изображения. Бернардино някога каза, че Ломбардия е покрита с кръв и бои — кръвта я отмиват дъждовете, но боите остават вечно. Ако искате, можете сами да видите Симонета (както сторихме ние с Амария) в Музео Чивико Гаетано Филанджиери в Неапол. Погледнете картината „Дева Мария с Младенеца и покланящата се пред тях монахиня“ от Бернардино Луини. Там ще видите една Мадона и един Младенец, седнали насред бадемова горичка, докато една монахиня с мило лице им чете от Светото писание. На фона зад тях, сред дърветата, върви мъж. Мъж, който показва едната си ръка от плът, а другата, златната, е скрил под пелерината си. Мъж, който е бил убит от стрелата на Мадоната на същото това място в името на приятелството. Детето в ръцете й е неговият голям син — сирак от войната между един Бог и друг. Дева Мария има бели ръце, чиито среден и безименен пръст са с еднаква дължина. Това са ръцете на съпругата на художника и майката на неговите деца.

Това са ръцете на Симонета ди Сароно, Мадоната на бадемите.

Бележка на автора

Еднорозите в Ноевия ковчег

Идеята за книгата „Мадоната на бадемите“ ми беше подсказана от легендата за обичания от всички ликьор „Амарето Дисароно“, днес известен като Disaronno Originale™. Историята разказва за любовта между красива вдовица (в легендата е съдържателка на странноприемница) и художника Бернардино Луини от школата на Леонардо да Винчи. Смята се, че Луини е нарисувал вдовицата като Дева Мария в църквата в Сароно през 1525 година, а в знак на любовта си тя изобретила за него ликьора „Амарето“. И макар че този разказ образува скелета на тази книга, трябва да бъде ясно, че напитката „Амарето“, за която се говори на тези страници, няма нищо общо с „Дисароно Ориджинале“ нито по отношение на съставките си, нито на метода на производство. Тайните на ликьора си остават на съхранение у фамилия Рейна в Сароно и така трябва да бъде.