Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 135

— Обичам ви — прошепна на децата си.

Никога досега не им го бе казвал и никога повече нямаше да може да им го каже.

Пекарят пристъпи напред с факлата си и се изплю зверски в лицето на Манодората. Евреинът дори не мигна, нито пък си даде и другата буза, както учеше християнското евангелие. Само впи очи в грозното лице на пекаря и го прокле за всичко, което бе сторил и което се канеше да стори. Невежата душа очевидно се подплаши и се огледа страхливо, но после дойде на себе си и отмъстително пъхна факлата в съчките в краката на децата. След това започна да кълне и да плюе, защото дървата отказаха да пламнат. Манодората се опита да загаси с крака огъня, но и без това нямаше нужда — огънят отказваше да пламне. Внезапно усети паметния камък на Ребека — камъка, който бе поставил там преди година, точно под краката си. И в този момент разбра, че тя е с него. В сърцето му се надигна плахото пламъче на надеждата, но бе скоро потушено в мига, в който пекарят се сети да залее въжетата около него със зехтин, след което насочи факлата си към тях. Въжетата пламнаха. Докато огънят обгаряше плътта му, Манодората разбра, че с него е свършено, но изпита и благодарност, когато видя, че огънят гори само около въжетата, далече от главите на децата му. Може пък Бог все пак да не ги бе забравил и да спаси поне тях, ако го помолеше. Манодората затвори очи, за да не чува ехидния, злобен смях на добрите християни и да не вижда сълзите на синовете си. Вдигна очи към небето и заговори на иврит. Обърканият му мозък, пържещ се от неописуемата болка на плътта му, като че ли не можеше да намери правилните молитви. Единствените думи, върху които бе в състояние да се фокусира, бяха думите, изречени от Елиях в последната им вечер в дома им, преди да загине Ребека: