Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 123

* * *

Леглото му беше в пламъци, обхванали завесите и четирите колони, и вече лижеше кувертюрата. Златната му ръка беше точно на пътя им и той не я чувстваше. Скочи от леглото си и хукна към стаята на Ребека, но огънят го отблъсна. Къщата се бе превърнала в същинска пещ. Отстъпи и побягна към стаята на синовете си. Едва не се разплака от облекчение, когато видя, че огънят не е стигнал още до тях и те спяха дълбоко. Вдигна ги заедно с одеялата, с които бяха увити, и хукна надолу по стълбите. Насочвайки се към вратата със звездата, чу виковете на тълпата отпред. Приведе се одве и хукна през двора. Елиях започна да задава въпроси, а Йовафет — да плаче, но той заповяда и на двамата да мълчат. Срита вратата до градината с билките и премина като мечка през оградата. Вдигнал високо момчетата, той се втурна в нощта, оставяйки зад гърба си останките от своята къща и на всички къщи по тяхната улица. Накрая се озова в покрайнините на Сароно и без да се обръща назад, пое бързо по добре познатия му път към Вила Кастело.

* * *

Симонета ги видя да идват. Станала рано, защото днес щеше да се състои поредното бране на бадеми, тя стоеше, както винаги, на прозореца, когато ги зърна да минават между дърветата. Побягна надолу, защото веднага усети, че нещо не е наред. Иначе безупречният Манодората днес вонеше на пепел и беше целият покрит със сажди. Със сажди бяха покрити и момчетата, а по-голямото — май се казваше Елиях? — имаше бели ивици по лицето там, където се бяха търколили сълзите му. Когато тя започна да го разпитва, приятелят й само поклати глава и вече:

— Нямам време да отговарям на въпросите ти. Моля те само да приютиш момчетата. Аз трябва да се върна обратно. Ребека… — не довърши и лицето му се разкриви от болка.

Тя веднага разбра и пое момчетата в обятията си. Манодората се обърна и полетя обратно по пътеката.

— Таткоооо! — развика се след него Елиях.

— Спокойно — изрече тихо Симонета. — Той ще се върне! — надяваше се това да е вярно.

Сините очи на момчето се вторачиха в нея през посипаното му с черни сажди лице и то попита:

— И мама ли?

Тя не знаеше какво да му отговори, затова само каза:

— Той отиде да доведе и нея. Хайде, елате! Ще ви почистя и ще ви сложа да спите.