Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 119

Двете жени поеха по пътя за Павия, всяка потънала в размисли за мъжете, които бяха изгубили, но иначе по пътя им имаше доста неща, които да повдигнат духа им. Симонета се загледа с наслада в зелените крайпътни плетове и се отдаде с удоволствие на топлите лъчи на слънцето. Стана й толкова приятно, че започна да си тананика. След малко Вероника се присъедини към нея. Установиха, че все пак могат да разговарят по някакъв начин — едната задаваше въпросите, а другата отговаряше с кимания и усмивки.

С навлизането им в Павия тълпите се сгъстиха толкова, че едва можеха да се придвижват напред. Шумът беше непоносим — подвиквания на хора, лай на кучета, мучене на говеда. Минаха покрай шут, който подхвърляше запалени факли, покрай продавач на пилета, който бе разперил ръце над стоката си подобно на квачка. Докато прекосяваха прочутия покрит мост на Павия, бяха принудени да слязат от конете си и да ги поведат за юздите. Водеше Вероника и странното й, безпрекословно и авторитетно излъчване беше напълно достатъчно, за да разчиства пътя за нейната нова господарка. Поеха нагоре по хълма, където тълпите станаха още по-многобройни — ако това изобщо беше възможно. Най-сетне стигнаха до големия площад зад квадратната червена катедрала, където какофонията определено достигна своя връх. Министрели измъчваха лютните си и се опитваха да надвикат продавачите, които пък се надпреварваха да хвалят стоката си. Деликатният аромат на пайове и пасти се биеше с непоносимата воня от овча урина и кози изпражнения. Двете жени намериха разпоредителя с квадратната шапка, който им показа сергията им с измъчен, делови вид. С не малко удоволствие Симонета забеляза, че сергията, която им беше отредена, се намира в абсолютния център на шестовърха звезда, изобразена от бели павета, поставени между сивите. Реши да възприеме това като знак — стана й приятно, че макар и неволно, този явен еврейски символ се намираше в непосредствена близост до християнска постройка, и се изпълни с надежда това да е поличба за късмет. Симонета разтовари бутилките, а Вероника свали дисагите от мулето и подреди сергията. Стотици други търговци се конкурираха на това място и Симонета се изпълни със съмнение дали ще успеят да продадат и една бутилка от безценния си еликсир. Но все пак покри сергията със синьо кадифе и подреди прецизно кристалните бутилки върху платното, опитвайки се да ги направи колкото е възможно по-примамливи за окото. По идея на Манодората беше отворила една от бутилките и беше донесла чаша на верига, която Вероника прикрепи към крака на масата, така че ликьорът да може да бъде опитван от евентуалните купувачи на цената на един сантим. После се отдръпнаха лекичко и зачакаха, докато слънцето се издигаше нагоре и хората се нижеха пред сергията им. Както беше предположил и Манодората, много хора започнаха да се събират пред тях, привлечени от дамата с червената рокля, но ето че имаше и такива, които останаха, за да опитат, а после и да си купят по бутилка. С всяка следваща продажба Симонета ставаше все по-храбра — забрави свенливостта си и започна да бъбри весело с хората, очаровайки по-благородните сред тях с потеклото си, но използвайки слугински приказки за търговците и прислужниците. Вероника беше едно солидно, сигурно присъствие зад гърба й — броеше получените пари и ги съхраняваше и не изпускаше нищо от поглед. Изритваше просячетата, които се опитваха да се пъхнат под масата, за да се облажат с някоя и друга капка от напитката им, или да грабнат някоя паднала монета. Два пъти сграбчи в железния си захват ръцете на един джебчия, а веднъж забеляза, че една уж благородна дама, която опипваше материята на роклята на Симонета, се опитва да къса перлите от нея. Само едно проблясване на малтийска кама бе достатъчно, за да накара дамата да се покрие завинаги в тълпата. Към момента, в който камбаните на катедралата забиха за началото на сутрешната служба, те вече бяха продали всички бутилки и целият град жужеше с новината за чудодейната нова напитка. Докато двете жени си събираха багажа, започнаха да получават толкова много поръчки за доставки, че Симонета помоли Вероника да вземе назаем перо и пергамент от някой нотариус, за да може да си запише и да не пропусне някого. По обяд вече бяха напуснали града с обещанието скоро да се върнат. На връщане и двете запяха вече с цяло гърло, а около врата на мулето на Вероника подскачаше голяма торба, пълна с дукати.