Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 118

— Е, така ставам ли за нашата работа?

— О, да! — закима доволно той и по лицето му се разля усмивка. — Ставаш и още как!

* * *

Беше денят на големия панаир в Павия, първият за пролетта и най-големият в региона. Симонета облече червената си рокля и излезе пред входа на имението си. Новата й бяла кобила, кръстена Рафаела в чест на някогашната й прислужница, беше оседлана, а гривата й украсена с червени и златисти панделки. До нея чакаше и едно муле, натоварено със сандъци бутилки „Амарето“, които подрънкваха и създаваха усещането за руска шейна. Докато Симонета слагаше ръкавиците си за езда, Манодората, който бе дошъл да й пожелае сполука, избута пред себе си една мургава млада жена, която до този момент бе крил в сенките. Беше висока и изглеждаше много оправна, с тъжни черни очи и красота, която говореше за юга на полуострова.

— Това е Вероника от Таормина — представи я евреинът. — Днес ще ти помага. Няма да предизвика приказки, защото е християнка, а не еврейка.

Симонета кимна, оценявайки тактичността му.

— Приятно ми е, Вероника! — поздрави тя момичето.

След това Манодората продължи:

— Вероника ще ти помага на пазара, но и ще те пази по пътя. Може ли? — това последното беше към младото момиче, което кимна, и той разтвори деликатно мантията й, под която се разкриха цял набор кинжали, всеки от които във формата на малтийски кръст. — Тя ще защитава теб и печалбите ти. Там, откъдето Вероника идва, е пълно с повече разбойници, отколкото плодове.

Това вече събуди любопитството на Симонета и тя се обърна към момичето с думите:

— Може би ще ми разкажеш за това повече, докато пътуваме?

Тъжните очи на Вероника срещнаха нейните и тя поклати отрицателно глава. Манодората вметна:

— Опасявам се, че точно с това момиче няма да можете да си размените никакви приказки нито по пътя, нито където и да било.

Симонета ги изгледа последователно и накрая попита:

— Тя не говори ли нашия диалект?

— Някога говореше — отговори Манодората и сведе очи към земята. — Познавам Вероника, защото се омъжи за човек от нашия народ, Хосе от Леон. Но тъй като е християнка, а се е омъжила за евреин, нейните хора са я подложили на мъчения, изтръгнали езика й, а после убили съпруга й.

Симонета беше шокирана и побърза да прегърне крепко момичето. За пореден път я изпълни мисъл за болката, която носи любовта, и за препятствията, които светът поставя пред човешката любов. В дадения случай това бяха излишни препятствия, издигнати уж в името Божие. Лично тя напоследък нямаше много време за своя Бог — и случаят с Вероника беше просто една от многото й причини за това.