Читать «Никога не казвай никога» онлайн - страница 113

— Какво? — сепна се Ема. — Кого?

— Не знам. Тя не ми каза. Или може би просто не знаеше.

Ема присви очи.

— Ти чувал ли си за нещо такова?

Итън сви рамене.

— Може да не е вярно.

Сърцето на Ема се разтупка. Кого без малко не е убила с колата си Сътън — и кога? Как може да не е разбрала нещо толкова важно?

— Може и да е вярно — рече колебливо тя. — Онзи ден отидох до полицейския паркинг, за да прибера колата на Сътън… но тя не беше там. Сътън я е прибрала… на трийсет и първи.

— Денят, когато е умряла? — Адамовата ябълка на Итън подскочи нервно.

— Да. Никоя от приятелките на Сътън не знаеше, че си е взела колата. — Ема вдигна косата си на кок. — Ами ако е имала причина да не казва на никого? Може би слухът, че едва не е убила някого с колата си, е истина. Може би наистина се е опитала да прегази някого на трийсет и първи.

— Чакай, чакай! — Итън размаха ръце. — Не бързай да си правиш изводи. Сътън не беше най-милото момиче на света, но не беше и убийца.

— Да — исках да добавя аз. Как може Ема да си помисли, че ще прегазя човек и ще избягам?

Ема въздъхна дълбоко. Може би просто имаше развинтено въображение.

— И все пак — каза тя — трябва да намерим колата на Сътън. Трябва да разгадаем това.

— Значи отново сме „ние“? — попита Итън, усмихвайки се. — Все пак ще ме допуснеш в това разследване?

Ема извърна глава и се загледа в далечината.

— Така мисля. — Но в нея продължаваше да пулсира смущението и обидата от това, че бе отхвърлена. Точно това винаги й беше пречило да се сближи твърде много с някого: смесените сигнали, неразбраните жестове, силните чувства, че идва нещо голямо. Колко по-лесно беше да се отърве от всичко това. Така предотвратяваше болката.

— Извинявам се заради Сам — каза Итън, разчитайки мислите й. — Но тя наистина е просто приятел.

— Не ме интересува — отвърна бързо Ема, опитвайки се да изглежда искрена.

— Ами, аз всъщност искам да те интересува. — Гласът му секна. — Искам да кажа, да знаеш, че не сме двойка.

— Можеш да излизаш с когото поискаш. А и тя очевидно те харесва.

Итън се засмя развеселено.

— Едва ли ще ме харесва толкова след тази вечер. През цялото време задавах въпроси за теб, опитвах се да те избягвам, после дойдох да говорим на паркинга, после се побърках от притеснения дали си добре.

Ема потрепна при спомена.

— Да, но когато тя дойде да те търси, веднага скочи като опарен. И ме заряза.

— Тя ми беше дама! — Итън вдигна отчаяно ръце към небето. — Трябваше да се държа учтиво! Но дори след като се върнах при нея, не спрях да задавам въпроси. И накрая на бала тя ми каза: „Аз не съм момичето, което искаш“. Така е.

Ема го погледна крадешком. Лицето му изглеждаше искрено.

— Знам, че имаш своите съмнения — продължи тихо той. — Но не мога просто така да те оставя. Не мога просто да бъда приятел с теб.

Той хвана ръцете на Ема. Тялото й пламна. Тя се взря в ясните, топли очи на Итън и ледената топка в гърдите й постепенно започна да се топи. По дяволите всички предразсъдъци. По дяволите притесненията, че ще бъде наранена. Итън беше най-невероятното момче, което беше срещала. Какъв е смисълът от живота, щом не може от време на време да поема рискове? А може би, ако Сътън беше жива, тя щеше да очаква точно това от нея: да приеме Итън, колкото и плашеща да бе перспективата от тази връзка. Сътън щеше да я окуражи да направи онова, за което и без това копнееше.