Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 19

— Толкова си красива — промърмори той. После съблече тениската, хвърли я на пода и протегна ръка към ципа на дънките й. — Трябва да се преместим в стаята ти.

Ариа постави длан върху ръката му и го спря.

— Ноъл, почакай.

Той изстена и се отмести от нея.

— Сериозно ли говориш?

— Съжалявам — отвърна тя, закопчавайки отново жилетката си. — Просто…

— Просто какво? — Ноъл стисна здраво ръба на масата и изведнъж се напрегна.

Ариа погледна към прозореца, който разкриваше превъзходна гледна към гората. Тя не можеше да му обясни защо се колебае да прави секс с него. Бяха заедно повече от година. А и нямаше да й бъде за пръв път — беше загубила девствеността си с Оскар, едно момче от Исландия, когато беше на шестнайсет. Миналата година ходеше с Езра Фиц, който се оказа учителят й по литература. Не беше спала с него, но сигурно щеше да го направи, ако А. не ги беше издал.

Защо тогава се дърпаше от Ноъл? Честно казано, все още не можеше напълно да приеме, че двамата ходят — толкова силно беше хлътнала по него навремето. Али вечно я подиграваше за това.

— Добре, че двамата с Ноъл не ходите — казваше тя. — Той има толкова много други гаджета, толкова много опит. А ти колко гаджета си имала? О, да — нула.

Понякога Ариа си мислеше, че не е достатъчно добра за него — не е достатъчно популярна, не е достатъчно модерна, не е от типа момичета, които знаят кой прибор с кое ястие се използва и не знае как да накара коня си да прескочи препятствието. Тя дори не знаеше точното име на тези скокове. Но понякога пък имаше усещането, че Ноъл не е достатъчно добър за нея — както миналото лято, когато обикаляха Исландия. Той настояваше да се хранят само в „Бъргър кинг“ и да си купуват „Будвайзер“ с американски долари.

Тя докосна скования му гръб.

— Просто искам да бъде специално.

Той се обърна към нея.

— Не мислиш ли, че ще бъде специално?

— Мисля, но… — Ариа затвори очи. Толкова й беше трудно да го обясни.

Ноъл отпусна отчаяно рамене.

— Напоследък си толкова различна.

Ариа се намръщи.

— Откога?

— От… известно време. — Ноъл стана от дивана и облече тениската си. — Друг ли има? Да не би да криеш нещо от мен?

Студени тръпки пробягаха по гърба й. Тя наистина криеше нещо от него. Естествено, Ноъл знаеше за Али, А. и случилото се във вилата в Поконос — целият свят знаеше за това. Но той не знаеше за онова непростимо нещо, което бе извършила в Исландия. Не знаеше и за Ямайка, макар да беше там, когато се беше случило — не на мястото, разбира се, но спеше в съседната стая. Дали, ако узнаеше, щеше да поиска да бъде с Ариа?

— Разбира се, че няма друг — прегърна го тя отзад. — Просто ми трябва малко време. Всичко ще бъде наред, обещавам.

— По-добре внимавай — рече той с леко игрива нотка в гласа. — Смятам да си намеря някоя развратна първокурсничка, с която да задоволя нуждите си.

— Няма да посмееш — заплаши го тя и леко го перна по гърба.