Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 20

Лицето му се изкриви.

— Права си. Пък и всички първокурснички са курви.

— Не че това някога те е спирало.

Той се обърна, прегърна я през врата и притисна главата й под мишницата си.

— Силно се надявам да попадаш в тази категория, жено!

— Престани! — изписка Ариа. Двамата отново се отпуснаха на дивана и започнаха да се целуват.

— Кхм.

Ариа скочи и видя майка си, застанала на вратата. Дългата черна коса на Ила беше завита на кок на главата й и тя бе облякла дълга широка туника и черен клин. Лицето й бе намръщено.

— Здравей, Ариа — рече тя с равен глас. — Здравей, Ноъл.

— З-здрасти, Ила — отвърна Ариа с пламнало лице. Въпреки либералното отношение на майка й към повечето неща, тя все още не позволяваше на Ариа да остава сама с Ноъл в къщата. А тя не я беше предупредила, че ще идват днес. — С-съжалявам — заекна тя. — Ние просто… разговаряхме. Кълна се.

— Аха. — Ила сви многозначително начервените си устни. После поклати глава и тръгна към кухнята. — Какво ще вечеряте? — попита през рамо тя. — Мисля да приготвя равиоли със сурова ряпа за двама ни с Тадеуш. Можете да се присъедините към нас.

Ариа погледна Ноъл, който изразително поклати глава. Тадеуш беше приятелят на Ила — бяха се запознали в галерията, където работеше тя. Той беше привърженик на суровата храна, което означаваше, че Ила също стана такава. Ариа предпочиташе спагетите си сготвени, все пак.

Изведнъж телефонът на Ноъл, който лежеше на масата, иззвъня гръмогласно. Ноъл пусна Ариа, погледна екрана и се намръщи.

— По дяволите. След един час трябва да взема един човек от летището.

— Кого? — Ариа се надигна и изпъна жилетката си.

— Някакъв ученик, който идва за един срок на разменни начала. Нашите ми го изтърсиха вчера след купона у Хейстингсови. Каква тъпотия.

Ариа зяпна изненадано.

— Защо не си ми споменал за това? Чуждестранните ученици са толкова интересни! — В пети клас от Япония беше дошло едно момиче на име Юки, което отседна у семейството на Лейни Айлър. Повечето я намираха за много странна, но Ариа беше очарована от Юки — тя изписваше името си със странни писмени знаци, сгъваше оригами от листите с тестове и имаше най-правата, най-черна коса, която Ариа беше виждала някога.

Ноъл нахлузи любимите си опърпани мокасини.

— Шегуваш ли се? Ще бъде адски тъпо. Знаеш ли откъде е? От Финландия! Сигурно ще е някой смотаняк, от ония, които носят дамски дънки и свирят на флажолет.

Ариа мислено се усмихна, припомняйки си как Ноъл я беше наричал Финландия през първите няколко седмици, след като семейството й се прибра от Исландия.

— Този тип сигурно ще е адски задръстен. — Ноъл тръгна към коридора.

— Искаш ли да дойда с теб? — извика след него Ариа, докато той слизаше по стълбите.

— Не — махна с ръка Ноъл. — Ще ти спестя вида на шантавия фин и дървеното му сабо.

„То е холандско“ — искаше да го поправи Ариа. Тя бързо навлече палтото си и обу ботушите си.

— Сериозно, нямам нищо против.

Ноъл замислено прехапа устната си.

— Щом настояваш. Но после да не кажеш, че не съм те предупредил.