Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 17

Както и случилото се в Ямайка, не че господин Мерин знаеше за това. А и никой нямаше да разбере за него — никога.

Хана отстъпи назад с усещането, че подът се проваля под краката й. Баща й не искаше да я свързва с кампанията си. Тя не се вписваше в семейния портрет. Тя беше предишната му дъщеря, прокудената, скандалното момиче, което той предпочиташе да забрави. Внезапно си спомни едно стара бележка от А.: Дори татко не те обича вече!

Хана се врътна на токчетата си и тръгна обратно към Майк. Майната им. И без това не искаше да участва в тъпата реклама на баща си. Замесените в политиката хора имат грозни прически, изкуствени усмивки и ужасно чувство за мода — с изключение на Кенеди, разбира се, но те бяха изключението, което потвърждава правилото.

— Да вървим — изръмжа тя и грабна чантата си от стола.

— Но, Хана… — Майк ококори сините си очи.

— Да се махаме оттук.

— Хана, почакай — извика баща й.

„Не спирай да вървиш — каза си Хана. — Нека види какво изпуска. Никога повече не му проговаряй“.

Баща й отново я извика по име.

— Върни се — каза той с натежал от вина глас. — Има място за всички ни. Дори ще ти дадат няколко реплики, ако поискаш. Може да вземеш някои от репликите на Кейт.

— Какво? — изпищя Кейт, но някой й изшътка.

Хана се обърна и видя умолителния поглед на баща си. След минутка колебание тя подаде чантата си на Майк и тръгна към него.

— Том, според мен това не е добра идея — предупреди го Джеремая, но господин Мерин просто го игнорира. Когато Хана застана под прожекторите, той й се усмихна широко, но тя не отвърна на усмивката му. Чувстваше се като смотаното хлапе, с което всички бяха принудени да играят през междучасието по заповед на учителката. Баща й я беше извикал обратно само защото отсъствието й щеше да го накара да изглежда като пълен задник.

Серхио набързо преговори репликите със семейството, разпределяйки думичките на Кейт между двете дъщери. Когато камерата се обърна към Хана, тя си пое дълбоко дъх, прогони негативизма си и се сля с героинята си.

— Пенсилвания има нужда от силен лидер, който да работи за вас — каза тя, опитвайки се да прозвучи естествено. Серхио снимаше дубъл след дубъл, докато устните на Хана не я заболяха от непрекъснатото усмихване. Час по-късно всичко бе готово.

Щом прожекторите угаснаха и Серхио обяви край на снимките, Хана изтича при Майк.

— Да се махаме оттук.

— Беше много добра, Хан — каза Майк, скачайки от стола.

— Прав е — разнесе се втори глас.

Хана се обърна. На няколко крачки от нея стоеше един от асистентите на Серхио, стиснал два куфара с оборудване. Сигурно беше само няколко години по-голям от Хана. Косата му беше артистично разрешена, беше облечен с тесни дънки, изтъркано кожено яке и си беше сложил авиаторски очила, които носеше вдигнати на главата си. Светлокафявите му очи одобрително огледаха Хана от глава до пети.