Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 114

— Поканих семейство Роланд да празнуват с нас! Ако не бяха те, това нямаше да се случи!

— Да, благодарим ви! — каза господин Фийлдс, отиде при тях и здраво разтърси ръката на господин Роланд.

— Няма защо — отвърна господин Роланд сковано, с фалшив приятелски тон. Той избягваше погледа на Емили, което я устройваше напълно.

— Толкова се радвам, че нещата се наредиха! — прегърна я госпожа Роланд. Когато Емили отвърна на прегръдката й, Клоуи задавено изписка. Емили я погледна. Очите й горяха от омраза. На лицето й нямаше и намек от усмивка. За Клоуи Емили беше прелюбодейка. Разбивачка на семейства.

Госпожа Фийлдс наряза тортата и раздаде на всекиго по парче. И, слава Богу, всички възрастни потънаха в своите разговори, оставяйки Емили и Клоуи сами. Емили улови погледа й.

— Трябва да поговорим.

Клоуи се извърна, преструвайки се, че не я е чула. Но Емили не можеше да й позволи да повярва на нещо, което не е истина. Тя я хвана за ръката и я отведе в кухнята. Клоуи вървеше покорно, но после се облегна на кухненския плот, скръсти ръце и се престори, че разглежда буркана за бисквити във формата на пиле. Тя изобщо не поглеждаше към Емили.

— Съжалявам — прошепна Емили. — Трябва да ми повярваш, че нямах представа какво ще се случи. Не съм го искала.

— Да бе, да — изсъска Клоуи, без да отмества поглед от буркана. — Била ли си ми всъщност изобщо приятелка? Или просто ме използваше, за да се докопаш до стипендията?

Емили зяпна изненадано.

— Разбира се, че не! Никога не бих постъпила така!

Клоуи завъртя очи.

— Чух какво каза баща ми в онази стая. Каза, че в четвъртък вечерта си се държала така, сякаш си го искала. Когато се напих и отидох да си легна какво се случи между вас?

Емили се извърна и прехапа устни.

— Той ме целуна, кълна се. Не знаех как да ти го кажа.

Клоуи потрепна и за пръв път погледна Емили в очите.

— Знаела си го от три дни и нищо не си ми казала?

Емили наведе глава.

— Не знаех как…

— Нали бяхме приятелки? — Клоуи сложи ръце на хълбоците си. — Приятелите си споделят такива неща. Пък и защо да ти вярвам, че си невинна? Та аз едва те познавам. Единственото, което знам, е, че си родила дете през лятото и…

— Ш-ш-шт! — изписка Емили и запуши устата й с ръка.

Клоуи се отдръпна, събаряйки един от кухненските столове.

— Трябва да го кажа на вашите. Да съсипя живота ти, както ти съсипа моя.

— Моля те, недей — замоли се Емили. — Те ще ме изхвърлят от дома. Ще бъдат съсипани.

— И какво от това?

Емили я хвана за ръцете.

— Казах ти тайната си, защото смятах, че мога да ти се доверя. Усещах, че ставаме приятелки. И… не съм имала истинска приятелка от доста време. Толкова бях самотна. — Тя избърса една сълза. — Мразя се за това, че прецаках нещата и не ти казах по-рано. Просто исках да те предпазя. Исках да си щастлива. Надявах се, че няма да се повтори. Че всичко е просто една ужасна грешка.

Клоуи се обърна настрани, без да каже нищо. Това добре ли беше, или зле? Емили не можеше да прецени.

— Моля те, не казвай на никого — прошепна тя. — Аз със сигурност ще си мълча за баща ти. Ще го изтрия от мислите си, обещавам. Ще ми се да не се беше случвало.